Определение №60310/02.08.2021 по дело №803/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60310

    гр. София, 02.08.2021 год.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 803 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.274, ал.2 и ал.3, т.1 ГПК.

    Образувано е по подадени от „Комоди Трейд” ЕООД, представлявано от адв. Д. М., частна жалба срещу определение № 209 от 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 4222/2020г. на САС, ГО, 12 състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 270437 от 08.10.2020г. срещу разпореждане от 14.09.2020г. по т.д. № 1216/2020г. на СГС, ТС, VI-21 състав, с което на частния жалбоподател са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 43 751 лева, и частна касационна жалба срещу същото определение в частта, с която е потвърдено разпореждане № 261619 от 19.10.2020г. по т.д. № 1216/2020г. на СГС.

    Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Сочи, че в съобщението на първоинстанционния съд, с което му е връчено разпореждането, е посочено, че същото подлежи на обжалване, поради което е неправилен извода на въззивния съд за недопустимост на частна му жалба с вх. № 270437 от 08.10.2020г. Излага съображения за липса на законови предпоставки за връщане на исковата молба, тъй като първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви защо отказва продължаване на срока за внасяне на държавна такса. Счита, че тъй като е обжалвал отказа по молбата му за продължаване на срока, първоинстанционният съд е следвало да изчака произнасяне по тази частна жалба. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване, като сочи следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът, преди да постанови разпореждане за връщане на исковата молба, да изчака произнасянето на горната инстанция по обжалвано от молителя предходно разпореждане на същия съд, с което е отказал продължаване на срок за внасяне на държавна такса?”. Прави и искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като въззивният съд не се произнесъл по нито едно от оплакванията му, като изцяло е възпроизвел извода на първоинстанционния съд.

    По частната жалба срещу определение № 209 от 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 4222/2020г. на САС, ГО, 12 състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 270437 от 08.10.2020г. срещу разпореждане от 14.09.2020г. по т.д. № 1216/2020г. на СГС, ТО, VI-21 състав:

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което произнасянето по нея не е обвързано с представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

    Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

    Въззивният съд е приел, че обжалваното пред него разпореждане, с което първоинстанционният съд е задължил ищеца да внесе държавна такса, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, нито е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.2 ГПК, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Изложил е съображения, че към момента на депозиране на молбата за продължаване на срока, първоинстанционният съд не се е бил произнесъл с разпореждане по редовността на исковата молба, поради което искането по чл.63 ГПК е било без предмет.

    Определението в тази част е правилно.

    Обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно разпореждане няма преграждащ развитието на производството характер, нито в закона изрично е предвидено, че подлежи на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари