Определение №60309/02.08.2021 по дело №2005/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60309

    гр. София,02.08.2021 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2005 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

    Образувано е по частна жалба на А. К. К., М. К. К., А. А. Ш. и Д. Х. Ш., представлявани от адв. М. Д., срещу определение № 11777 от 03.08.2020г. по в.гр.д.№ 1148/2019г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното по делото решение № 298 от 02.03.2020г. в частта за разноските.

    Частните жалбоподатели поддържат, че определението е постановено при неправилно приложение на закона, тъй като въззивният съд не е съобразил, че производството е образувано по 6 броя самостоятелни искове, които са съединени за общо разглеждане с цел процесуална икономия. Поддържат, че начинът на формиране на адвокатските възнаграждения в този случай е регулиран в чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС. Поддържат, че в нарушение на §2а от ДР на Наредба № 1/2004г. въззивният съд е определил адвокатското възнаграждение без ДДС. Поради това молят обжалваното определение да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер общо на 28 472,02 лева с ДДС по всички искове.

    Ответникът ЗАД „А.“ оспорва частната жалба. Счита за неоснователно оплакването за допуснато нарушение на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г., като поддържа, че въззивното определение е съобразено с практиката на ВКС. Излага и подробни съображения за правилност на извода на въззивния съд, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА не следва да се включва ДДС. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

    Третото лице-помагач Т. Г. Д. не представя отговор на частната жалба.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

    Въззивният съд е посочил, че с решението си е осъдил ответника да заплати на адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“ сумата 16 226,26 лева – възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивното производство на основание чл.38, ал.2 ЗА. Приел е, че този размер е изчислен съразмерно на материалния интерес по делото, формиран от цената (размер на търсените суми) на исковете за вземания с общ правопораждащ факт и за защита на един интерес на пострадалите лица, при едни и същи усилия на представителя по пълномощие за защита на ищците, поради което нормата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, тълкувана във връзка с чл. 7, ал. 2 (т.6) НМРАВ, е неприложима в случая. Изложил е съображения, че ДДС не следва да се начислява, тъй като данъкът е публично вземане и няма законово основание съдилищата да начисляват ДДС върху възнаграждението за безплатна правна помощ, който поначало се начислява от регистрираното лице и данъчната основа не може да включва ДДС – недопустимо е ДДС да е неразделна част от възнаграждението, при положение че самото възнаграждение подлежи на облагане с данък и поначало се начислява от регистрираното лице (чл. 86 ЗДДС). Изтъкнал е, че при действащата правна уредба, като се съобрази и че данъчната основа не може да включва ДДС (Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на ДДС), няма основание съдът да начислява ДДС върху възнаграждението за безплатна правна помощ. Посочил е, че действително съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари