Определение №60309/14.07.2021 по дело №1599/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60309

    гр. София,14.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

    РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

    като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1599/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Ф. Р. В., чрез процесуалния представител адвокат Г. Х., срещу въззивно решение № 6/14.01.2021 г. по гр. д. № 754/2020 г. на Окръжен съд – Сливен. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

    В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Могат ли ищците да се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност, в случай че към момента на позоваването те не владеят процесния недвижим имот; 2. Възможно ли е съсобственик да придобие наследствена земя само на основание, че я обработва и владее; 3.Относно прекъсването на давността при изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца; 4. Когато се признае по отношение на някои от съсобствениците на недвижим имот, че трето лице е придобило имота по давност, какви са последиците за останалите съсобственици на имота.

    Касаторът твърди, че по първия поставен въпрос обжалваното решение противоречи на ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК и ТР № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г.

    Ответниците по касационната жалба – Н. Ж. Ж. и М. С. Ж. са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

    При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

    С обжалваното решение е потвърдено решение № 260163/20.10.2020 г., постановено по гр. д. № 4980/2019 г. на Районен съд – Сливен, в частта, в която на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС е признато по отношение на ответника Ф. Р. В., че ищците Н. Ж. Ж. и М. С. Ж. са собственици на недвижим имот – нива, находяща се в м. „Г.", образуваща имот № * по КВС на [населено място], [община], въз основа на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност.

    Въззивният съд е приел, че ищците са установили фактическа власт върху процесния имот, който обработват от 1997 г. По делото е установено намерението на ищците да своят имота, тъй като приложение намира уредената в чл. 69 ЗС презумпция, според която владелецът държу вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Ответникът не е ангажирал доказателства, оборващи презумпцията. Не е налице съсобственост или съвладение между ищците и ответника, за да се счита посочената презумпция за изначално оборена. Установеното от ищците владение е несъмнено, тъй като те са демонстрирали, че владеят имота за себе си. Фактическата власт е установена явно и спокойно, а владението е било непрекъснато. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по безспорен начин, че ищците са загубили фактическата власт върху имота в продължение на шест месеца. В тази връзка въззивният съд е обсъдил показанията на свидетеля К., който за периода от 2018 г. до 2020 г. обработвал нивата, и е приел, че действията му са били на държател по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ, поради което и владението на ищците не е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари