Определение №60308/08.07.2021 по дело №1564/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    1

    2

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60308

    София, 08.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

    Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

    ВАНЯ АТАНАСОВА

    като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1564 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба вх.№ 260017/15.01.2021 г., подадена от Х. В. В., чрез адвокат М. С., срещу решение № 260017 от 15.01.2021 г. по в.гр.д.№ 78/2020 г. на Окръжен съд-Враца в частта, с която след частична отмяна на решение № 203 от 2. 08. 2019 г. по гр. д. № 204/2018 г. на РС – Козлодуй, предявеният от Х. В. В. против М. В. К. иск за присъждане на обезщетение за необходими разноски и подобрения в съсобствен имот е отхвърлен над сумата 7550, 15 лв. до пълния предявен размер, като претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗН, за присъждане на половината от общата стойност на необходимите разноски за поддържане на съсобствения имот, е отхвърлена над сумата 3233, 90 лв. до пълния предявен размер (т.е. до сумата 4000 лв.), а претенцията по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, за присъждане на половината от общата стойност на разходите за извършени подобрения в съсобствения имот, е отхвърлена над сумата 4316, 25 лв. до пълния предявен размер (т.е. до сумата 5106, 50 лв.), както и в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е присъдена законна лихва върху претенциите за необходими разноски и подобрения от предявяването им до окончателното им изплащане.

    В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила: немотивирано игнориране на заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в първоинстанционното производство; допускане на съдебно-техническа експертиза във въззивното производство, без да са налице основания за това; необсъждане на всички събрани по делото гласни доказателства при преценка основателността на иска; уважаване на претенциите за по-ниския от размер между предявения от касатора и установения от вещото лице. Поддържа се и нарушение на материалния закон – чл. 30 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в атакуваните от съделителя части, във връзка с поставени процесуалноправни и материалноправни въпроси.

    Насрещната страна М. К. не изразява становище по подадената касационна жалба.

    Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

    Въззивното решение е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която М. В. К. е осъдена, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, да заплати на Х. В. В. сумата 3233, 90 лв., съставляваща половината от стойността на извършените от Х. В. В. необходими разноски за поддържане на съсобствена сграда, находяща се в [населено място], обл. В., [улица], възлизащи общо на сумата 6467, 80 лв., включваща: частичен ремонт на покрива – 2000 лв. (според твърденията на ищеца и заключението на СТЕ), изкъртване и премахване на стари дюшемета и полагане на тяхно място на пясък и циментов под в 4 стаи на стойност 1000 лв. (според твърдения на ищеца и заключението на СТЕ), поставяне на дограма – 4 врати и 5 прозореца на стойност 2767, 80 лв. (според заключението на вещото лице, а по твърдения на ищеца – 4000 лв.), поставяне на ламинат в 5 стаи на стойност 700 лв. (според вещото лице 786, 94 лв.).

    От горното следва, че претендираните вземанията на Х. В. против М. К., описани по-горе, са установени по основание.

    Спорен е въпросът дали размерът им надхвърля присъдените суми, както и въпросът извършил ли е ищецът укрепване на външната тераса с железобетонен пояс, която претенция, предявена за сумата 300 лв., е отхвърлена като недоказана.

    Въззивното решение е влязло

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари