Определение №60307/14.07.2021 по дело №1851/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60307

    гр. София,14.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

    РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

    като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1851/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на М. С. Г., чрез процесуалния представител адвокат Д. Б., срещу въззивно решение № 260012/04.02.2021 г. по гр. д. № 581/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на посочения в исковата молба недвижим имот. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

    В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на въззивния съд да прецени направено от страна по делото извънсъдебно признание на факти с оглед всички останали доказателства и обстоятелства по делото. Твърди се противоречие с решение № 108/25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. на ВКС, IV г.о.

    В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от П. М. Г., който твърди че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

    Ответниците Г. К. Г. и М. П. Г. не са подали отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

    При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

    С въззивното решение е отменено решение № 620/24.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1457/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която ответниците П. М. Г., Г. К. Г. и М. П. Г. са осъдени да предадат на М. С. Г. владението върху недвижим имотсамостоятелен обект (апартамент) в сграда № 1 с идентификатор *****, находящ се в [населено място], район „З.“, [улица], ет. 1, с площ от 81 кв. м., ведно с 28,95 % идеални части от общите части на сградата, ведно с 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 404 кв. м., като в тази част искът е отхвърлен като неоснователен, а първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, в която е признато по отношение на ответниците, че М. С. Г. има запазено пожизнено право на ползване върху процесния недвижим имот.

    Въззивният съд е приел, че въпреки основателността на установителната част на предявения иск по чл. 108 ЗС, същият се явява неоснователен в неговата осъдителна част, тъй като ищцата не е успяла да докаже обстоятелсвото, че е била лишена от ползването на имота. В мотивите се посочва, че дадените от ответника П. Г. свидетелски показания в производството по друго гражданско дело, а именно в съдебно заседание на 23.04.2019г. по гр. д. № 7294/2018 г. на Районен съд – Пловдив, единствено сочат, че считано от 2014 г. в етажа на [улица] ответниците и ищцата живеят заедно, като последната има достъп до две жилища, както и че същата е заживяла в западния апартамент по нейно желание, а ответниците са останали в другия апартамент, съгласно постигнато между тях и ищцата споразумение. Посочено е, че не са представени доказателства, които да установят недвусмислено и категорично обстоятелството, че ищцата е била лишена от ползването на процесното жилище, поради което искът е неоснователен в осъдителната му част.

    Върховният касационен съд, състав на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари