Определение №60307/08.07.2021 по дело №1608/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60307

    София, 08.07.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

    ВАНЯ АТАНАСОВА

    изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

    гр.дело № 1608 / 2021 година

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. К. К. против решение № 10107/29.01.2021 г. по гр.д.№ 1733/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1850 от 06.03.2020 г. по гр.д.№ 10534/2019 г. на СГС и вместо това е отхвърлен установителният иск за собственост, предявен от касатора да се признае по отношение на Столична община, че той е собственик на основание давностно владение, продължило от 2008 г. до 2019 г. на поземлен имот в [населено място] с идентификатор ...........по КККР, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], район „С.“, Промишлена зона „И.“, с площ от 2 668 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за производствен, складов обект при описани съседи.

    В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът е обсъдил основание, на което общината е станала собственик, което не е било наведено от нея в отговора на исковата молба в нарушение на диспозитивното начало и за необоснованост на извода, че ищецът не е могъл да придобие имота по давност защото е бил държавна собственост, трансформирана в общинска.

    В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, които ще се обсъдят по-долу.

    Ответната община оспорва касационната жалба и допускането до касация. Счита, че съдът правилно е отхвърлил иска предвид твърденията на ищеца, закона и установеното по делото. Моли решението да не се допуска до касационно обжалване.

    Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

    Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

    В исковата молба, касаторът твърди, че процесният имот бил пустееща земя, обрасла с храсти, използвала се за нерегламентирано сметище. Той разчистил храстите и боклуците, асфалтирал го, направил ограда, съхранявал в него техника, собственост на негови дружества разположил фургони, които отдавал под наем. Започнал да го владее от 2008 г. необезпокоявано до предявяване на иска. Подал молба-декларация за снабдяване с нот. акт по обстоятелствена проверка, но кмета с писмо го уведомил, че имота е общинска собственост на осн. пар.7, т.4 ПЗР на ЗМСМА защото попада в улична регулация и на осн. чл. 8, ал.3 ЗДвП е публична общинска собственост. В отговора на исковата молба, ответната община се е позовала на чл. 86 ЗС и чл.7, ал.1 ЗОбС, защото по действащия план от 1989 г., изменен 2005 г. имота е отреден за мероприятие по улично-регулационния план. По същество Общината се е позовала на пар.1 ЗДЗС.

    Разпитаните свидетели потвърждават фактите от исковата молба относно необезпокояваното ползване и стопанисване на имота от ищеца. СТЕ е потвърдила, че имота попада в зона, която по действащия план е предвидена за смесена производствена зона. През 2005 г. е изменен плана, като цялата западна част от имота се отрежда за улица, която обаче на место не е прокарана. По плана от 1966 г. имота попада в обхвата на парцел ....– за производствена база на промкомбинат „Строителни материали“, а процесния имот е идентичен с имот пл. № ....

    Първата инстанция е приела, че имота не е държавен или общински, тъй като не е доказано от общината да е отчужден, а отреждането за обществено мероприятие няма отчуждително действие към

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари