Определение №60303/18.08.2021 по дело №2282/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60303

    гр. София, 18.08.2021г.

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести август, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

    Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

    ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2282/ 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

    Образувано е по частна жалба на Г. Д. Г., чрез адв. Х. М., срещу определение № 10083 от 23.02.2021г. по гр.дело № 71/2020г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото определение № 10004 от 06.01.2021г., с което е прекратено производството по делото поради отказ от иска, досежно разноските за възнаграждение за процесуално представителство за първата съдебна инстанция.

    Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно като несъобразено с нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК, поради което моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, с което молбата с правно основание чл. 248 ГПК да бъде уважена.

    Ответникът по частната касационна жалба - Д. З. Г., подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност.

    Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Неоснователен е доводът на ответника по частната жалба, че тя е нередовна, тъй като към нея не е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване според изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно т. 24 ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение, респективно на определението по чл. 233 ГПК, в частта досежно разноските, подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.

    Разгледана по същество жалбата е основателна.

    За да остави без уважение молбата на Г. Д. Г. в частта за допълване на постановеното по делото определение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото поради заявен пред въззивния съд отказ от иска, рещаващият съд, в обжалваното определение, е приел, че първоинстанционното решение не подлежи на ревизия в частта за разноските - искът е бил отхвърлен и съдът е следвало да присъди разноски с решението си. По тези съображения е оставил без уважение молбата на касатора с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определението по чл. 233 ГПК чрез допълването му с присъждане на сторените от Г. разноски за хонорар за един адвокат пред първата съдебна инстанция в размер на 400 лв..

    С решение № 6861 от 10.10.2019г. по гр.д. № 7873/2018г., Софийски градски съд е отхвърлил предявения от Д. З. Г. срещу Г. Д. Г. иск с правно основание чл.106, ал.1, т. 2, предл. 2 СК за прекратяване на пълното осиновяване на ответника от ищеца, като съобразно този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 400 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Гр. дело № 71/2020г. по описа на САС е образувано по въззивната жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение, но с молба от 04.11.2020г., ищецът е заявил отказ от предявения иск. Въз основа на това негово волеизявление, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил исковото производство, на основание чл. 233 ГПК, като препис от това определение е връчен на Г. Д. Г. на 19.01.2021г..

    С молба от 02.02.2020г. ответникът Г. е поискал от въззивния състав да допълни определението си за прекратяване на производството в частта за разноските като присъди такива за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за въззивната инстанция, и в същия размер и за първа инстанция.

    С обжалваното определение САС е уважил молбата с правно основание чл. 248 ГПК само досежно

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари