Определение №60300/17.08.2021 по дело №2058/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60300

    С., 17.08.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

    ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора…..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2058 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

    Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК /във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК/.

    Образувано е по частната жалба (с вх. № 106532 от 21.ІХ.2020 г.) на Сдружението„Национално бюро българските автомобилни застрахователи“ /Булстат[ЕИК]/, по-нататък „ББАЗ“ или само „бюрото“, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 441 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 30.VІІ.2020 г., постановено по т. дело № 11/2020 г., с което е било оставено без уважение искането (с вх. № 3712/15.VІ.2020 г.) по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК на бюрото за изменение не постановеното по същото дело въззивно решение № 24/9.ІІІ.2020 г. в частта му за разноските.

    Единственото оплакване на бюрото настоящ частен жалбоподател е за необоснованост на атакуваното определение на въззивния съд, поради което се претендира отменяването му: с довод, че последният бил приложил два различни критерия при разпределяне и присъждане на дължимите между страните по спора разноски. Същевременното се претендира и постановяване на съдебен акт по съществото на молбата с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК от настоящата инстанция, с който – „при правилно прилагане на чл. 78, ал. 3 ГПК и на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ“ - да бъдели присъдени „действително дължимите на „НББАЗ“ разноски за адвокатско възнаграждение и осъществено процесуално представителство“, а също и заплатената за настоящето частно производство държавна такса в размер на 15 лева по с/ка на ВКС. Алтернативно претенцията на частния жалбоподател „НББАЗ“ е „за съответно намаляване на разноските, присъдени от Апелативен съд Б. в полза на процесуалния представител на ищците: предвид извършеното общо процесуално представителство и защита, идентичните за всички ищци аргументи и липсата на каквито и да е доказателствени искания пред въззивната инстанция“.

    По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК /вр. чл. 248, ал. 2 ГПК/ петимата ответници по частната жалба А. Д. С., Д. С. Д., Р. С. Д., М. С. Д. и Р. М. Д. – всички от [населено място], [община], писмено са възразили чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. по основателността на единственото оплакване за неправилност /необоснованост/ на атакуваното определение на въззивния съд по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, претендирайки за потвърждаването му. Инвокират са доводи, че осъщественото в хода на въззивното производство процесуално представителство на бюрото не било в пълен обем, понеже не е осъществявано явяване в открито съдебно заседание, не е било взето становище по доклада на съда, липсвали доказателствени искания „и пр.“, нямало изложена пледоария, а единствено срещу претенцията на ищците за разноски било повдигнато възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

    Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, развило се вкл. и по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, настоящата частна жалба на Сдружението „Национално бюро на. българските автомобилни застрахователи“ /Булстат[ЕИК]/ ще следва за се преценява като процесуално допустима.

    Разгледана по същество тази жалба е частично основателна.

    В сила от 28.Х.2016 г. е и сега действащата редакция на правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно което: „За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно“. На плоскостта на приложението на чл. 2, ал. 5 от тази Наредба може да се констатира, че

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари