Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за недопускане
- Колегия/Отделение: Предстои добавяне
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60299
София, 01.10.2021 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 29.09.2021 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 3285/2021 г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, във вр. с чл.248,ал.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Софийски градски съд срещу определение № 260452 от 14.06.2021 г. по в. гр. дело № 48/2021 г. на Софийския окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение молбата на Софийски градски съд за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд е отказал да намали присъдения размер на разноските 360 лева, което е прекомерно при уважената част от иск по ЗОДОВ – в размер на 400 лева. Въззивният съд не е съобразил установената с решения С- 427/2016 и С-428/2016 практика на СЕС, че съдът може да присъди адвокатско възнаграждение под минимално присъденото, ако определеният минимален размер на адвокатското възнаграждение не е справедлив и обоснован. В случая то е 300 лева, но съставлява почти 1/3 от материалния интерес и не отчита фактическата и правната сложност, нито броя на проведените съдебни заседания – във въззивното производство не са събирани доказателства и е проведено едно съдебно заседание.
Ответникът по частната жалба Ц. С. С. не е подал писмен отговор.
Настоящият състав намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима.
По нейната основателност:
С въззивното решение е оставена без уважение въззивната жалба на СГС срещу уважената част от иска с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ в размер на 400 лева (първоинстанционното решение е потвърдено в тази част) и са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360 лева, като въззивният съд е приел, че разноските са направени и че възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел за неоснователно възражението срещу начисляването на ДДС върху възнаграждението (60 лева от 360 лева), тъй като по делото са представени доказателства, че присъденото възнаграждение е било уговорено и платено, че процесуалният представител е бил регистриран по ДДС. Въззивният съд е приел също, че възражението за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК е неоснователно съгласно приетото с т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при съпоставяне на фактическата и правна сложност на делото с действителния обем и съдържание на правната защита.
Настоящият състав намира следното:
Определеното възнаграждение в размер на 300 лева за ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
