Определение №60299/17.08.2021 по дело №2402/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    1

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60299

    гр. София, 17.08.2021г.

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести август, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    Председател: EМИЛ ТОМОВ

    Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

    ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2402 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на Л. Х. Д. срещу определение № 2131 от 01.10.2020г. по СП № 3110/2020г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е отменено определение № 14398 от 18.09.2020г. по гр.д. № 9873/2020г. на Софийския градски съд и вместо него е постановено ново определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ, който ще бъде предявен от КПКОНПИ срещу касаторката, с цена 329 266. 81 лв., чрез налагане на запор върху лек автомобил, марка „Порше”, модел „Панамера Турбо”, с рег. [рег.номер на МПС] , като на молителя е даден тримесечен срок за предявяване на бъдещия иск.

    Касаторът поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при отсъствие на четири от общо шестте кумулативни предпоставки по чл. 117 ЗПКОНПИ за допускане на обезпечение на иск за отнемане на незаконно придобито имущество, а именно: да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, искът да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда, обезпечителната мярка да е допустима и съответна на обезпечителната нужда. Твърди, че бъдещият иск с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ не е допустим и не е вероятно основателен, тъй като разпоредбата на чл. 108, ал. 4 ЗПКОНПИ, тълкувана във връзка с чл.107, чл.5, ал. 2 и чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от същия закон, противоречи на правото на Европейския съюз /ПЕС/ – Директива 2014/42/ЕС и Рамково решение 2005/212/ПВР, след като допуска производството по отнемане на незаконно имущество да продължи без оглед съдбата на наказателното производство, дори и при неговото прекратяване или оправдаване на лицето. Счита, че националната уредба на гражданската конфискация по ЗПКОНПИ противоречи на Директива 2014/42/ЕС в частта на уредената в чл. 5 от същата „разширена конфискация”, допускаща отнемане на средства, получени като облага от престъпна дейност, различна от тази, за която лицето е осъдено. Разширената конфискация по Директива 2014/42/ЕС предполага лицето да е осъдено за друго престъпление, което може пряко или косвено да води до икономическа полза, и съдът да е констатирал несъразмерност между стойността на придобитото имущество и законните доходи на лицето, или да са налице други доказателства, въз основа на които съдът да е убеден, че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, различно от това, за което лицето е осъдено. Поддържа, че след като касаторката въобще не е осъждана, вкл. за друго престъпление, различно от това, заради което КПКОНПИ ще предяви иска за отнемане на незаконно имущество, това според Директива 2014/42/ЕС е достатъчно основание да се приеме, че бъдещият иск не е вероятно основателен. Националната уредба, според касаторката, противоречи и на Рамково решение 2005/212/ПВР, тъй като нарушава презумпцията за невиновност и забраната едно лице да бъде съдено два пъти за едно и също нещо. Излага и подробни съображения срещу основателността на конкретния бъдещ иск на КПКОНПИ, като формулира искане за отправяне от страна на ВКС на преюдициално запитване до СЕС, по общо 14 въпроса, касаещи приложението и тълкуването на Директива 2014/42/ЕС и Рамково решение 2005/212/ПВР.

    В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, при позоваване на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, поради липса на съдебна практика, поставя следните шест въпроса: 1. Длъжен ли е българският национален съд, когато налага обезпечителни мерки по иск за гражданска конфискация, служебно да следи дали националният закон съответства на Директива 2014/42/ЕС и Рамково решение 2005/212/ПВР?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да провери дали бъдещият иск

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари