Определение №60298/10.08.2021 по дело №2290/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60298

    София, 10.08.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

    ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора…..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2290 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

    Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК /във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК/.

    Образувано е по частната жалба (с вх. № 75596 от 23.Х.2020 г.) на С. В. С. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 11951 на Софийския апелативен съд, ГК, ХІІ-и с-в, от 7.Х.2020 г., постановено по гр. дело № 244/2020 г., с което е било оставено без уважение искането му (с вх. № 3712/15.VІ.2020 г.) по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК за изменение не постановеното по същото дело въззивно решение № 11555/16.VІІ.2020 г. в частта му за разноските: досежно осъждането на С. – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на ответното по преките му искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ сума в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща изплатен хонорар да един адвокат на търговеца от САК /с вкл. ДДС/.

    Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното определение на въззивния съд, частният жалбоподател С. В. С. претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на молбата му с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК от настоящата инстанция, с който присъденият в полза на застрахователя адвокатски хонорар да бъдел намален до законоустановения минимум.

    Двамата ответници по частната жалба - застрахователното дружество „Бул Инс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, както и конституираният в процеса като трето лице-негов помагач З. Анд. Ш. от [населено място] /пряк делинквент/, не са ангажирали свои становища по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното определение на въззивния съд по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.

    Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, развило се вкл. и по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, настоящата частна жалба на С. В. С. от [населено място] ще следва за се преценява като процесуално допустима.

    Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

    В мотивите към атакуваното определение по чл. 248 ГПК съставът на САС е могъл да констатира, че въззивното производство е било образувано по жалби на ищеца /настоящ частен жалбоподател и третото лице-помагач на застрахователя, явяващо се пряк делинквент. При последвалото отхвърляне и на двете въззивни жалби, ответното по преките искове на С. застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-София е имало право на разноски, направени за производството пред въззивната инстанция.

    Тези решаващи правни изводи на въззивната инстанция в производството по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК са правилни /законосъобразни и обосновани/ и затова ще следва да бъдат споделени.

    Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение /редакция към 15.V.2010 г./, „за изготвяне на отговор по въззивна жалба без процесуално представителство“, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на ѕ от това по чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата Наредба. При материален интерес между 10 000 лв. и 100 000 лв., който в случая е бил за 50 319.93 лв., както и предвид конкретния изход на делото пред САС, това означава, че минималният адвокатски хонорар, дължим в полза за застрахователя, съразмерно на уважените части от водените срещу него преки искове за имуществени и неимуществени вреди, както и за мораторна лихва, следва да е в размер на 1 308.49 лв., докато реално му е бил

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари