Определение №60287/30.09.2021 по дело №3086/2021

    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60287

    гр.София, 30.09.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България,

    четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

    двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година,

    в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

    ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

    Ерик Василев

    като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3086/ 2021 г.

    за да постанови определението, взе предвид следното:

    Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на „Банка ДСК“ АД, гр.София срещу определение на Софийски апелативен съд № 485 от 17.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 236/ 2021 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 19.06.2019 г. по гр.д.№ 15888/ 2018 г. и по този начин е прекратено производството, образувано въз основа на искова молба, подадена от частния жалбоподател против П. А. Д., гражданин на И., за заплащане на сумите 33 665,87 лв – главница по договор за кредит за текущо потребление, 6 553,33 лв договорна възнаградителна лихва и 463,75 лв договорна лихва за забава. Производството е прекратено по съображения, че българският съд не е компетентен да разреши спора по правилата на Регламент /ЕС/ 1215/ 2012.

    Жалбоподателят поддържа, че съдът постановил акта си неправилно тълкувайки разширително защитната компетентност по чл.17 и сл. от посочения Регламент . Счита, че тази компетентност не касае договорите за кредит за текущо потребление, които според него не са „потребителски договор“ по смисъла на Регламент /ЕС/ 1215/ 2012. Поддържа, че приложима за спорното правоотношение е нормата на чл.7 ал.1 б.“Б“ второ тире от Регламент /ЕС/1215/ 2012, тъй като в случая се касаело за договор за заем, който съставлявал договор за услуга. Въз основа на тази разпоредба българският съд бил международно компетентен да разгледа и разреши спор, произтичащ от договор за кредит, сключен на територията на Република България. Евентуално обосновава компетентност на българския съд и с разпоредбата на чл.7 пар.1 т.1 б.“А“ Регламент /ЕС/ 1215/ 2012, тъй като делото било свързано с изпълнение на договорно задължение и подлежало на разглеждане от съда по местоизпълнението. Поради това счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол повдига правните въпроси „При спор по договор за кредит за текущо потребление, чиято цел на договора не се отнася само и единствено до покупката на стоки, сключен между кредитираща банка и физическо лице – потребител, следва ли да се прилага нормата на чл.17 ал.1 б.“Б“ от Регламента при определяне на компетентността на сезирания съд?“ и „Съгласно чл.62 пар.1, във вр. с чл.17 и чл.18 от Регламент 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела какво следва да се разбира под ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари