Определение №60283/19.07.2021 по дело №4087/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60283

    София, 19.07.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВ

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4087 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

    Образувано е по частна жалба, подадена от адв. С. С., пълномощник на М. Г. Д., против определение № 260118/09.09.2020 г. по в. гр. д. № 807/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е изменено постановеното по същото дело решение № 768/27.07.2020 г. в частта за разноските и М. Г. Д. е осъдена да заплати на адвокат Т. П. П. още сумата 795,42 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивната инстанция.

    В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Твърди се, че констатацията на въззивния съд, че процесуалния представител на Г. Т. С. е изготвил въззивна жалба е неправилна, тъй като последната не е подавала въззивна жалба против първоинстанционното решение, което е било в нейна полза, а също и, че при определяне на възнаграждението на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е съобразил актуалната редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

    В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата Г. Т. С., подаден чрез адв. Т. П., в който поддържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно.

    Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:

    Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна. Представено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК, което е неотносимо, тъй като обжалването е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

    С обжалваното определение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е уважено по съображения, че процесуалния представител на въззиваемата Г. Т. С. освен изготвяне на въззивната жалба е осъществил процесуално представителство чрез явяване в съдебно заседание, поради което възражението за определяне на възнаграждението по реда на чл. 9, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е основателно и следва да му се присъди общия претендиран размер от 1095,42 лева или още сумата от 795,42 лева.

    Определението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая адвокатското възнаграждение се определя на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата с оглед материалния интерес, а именно – 18 847,37 лева (1/4 от данъчната оценка на целия имот съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК) и е в размер на сумата от 1095,42 лева, а не по чл. 9, ал. 1 от Наредбата, тъй като адв. П. освен подаване на отговор на въззивната жалба е осъществил процесуално представителство в проведеното по делото открито съдебно заседание. Определеният размер е съобразен с минимума по действащата към момента на подаване на отговора на въззивната жалба - 18.03.2020 г. редакция Наредбата и оплакването на жалбоподателя в този смисъл се явява неоснователно. Предвид изложеното определението следва да се потвърди.

    По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

    О П

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари