Определение №60281/24.06.2021 по дело №3231/2015


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Какъв е размерът на държавната такса по иск за обезщетение за вреди, причинени от съд в резултат на нарушение на правото на ЕС: пропорционален на цената на иска, съгласно чл.2 ТДТС по ГПК, или се събира проста такса по чл. 2а от ТДТС?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА НЕДКОВА, АННА БАЕВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3231 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на „Свиста” ЕООД, [населено място], срещу определение № 1420 от 26.05.2015г. по ч.гр.д. № 2012/2015г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение № 8697 от 24.04.2015г. по гр.д. № 546/2015г. на СГС, I ГО, 9 състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по иск по чл.4, пар.3 ДЕС, поради невнасяне на пропорционална държавна такса.

Касационен въпрос

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, с оглед на което иска отмяната му. Прави се искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса : „Следва ли чл.47 ХОПЕС и принципите на равностойност и ефективност, установени в практиката на СЕС, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, според която държавна такса, събрана по иск за обезщетение за вреди, причинени от държава членка в резултат на нарушение на правото на ЕС, е в пропорционален размер от цената на претендираното обезщетение, докато за исковете за обезщетяване на вреди с вътрешноправен характер, причинени от правораздавателен орган, националното законодателство, в съответствие с практиката на ЕС по правата на човека, предвижда плащането единствено на проста държавна такса?“.

Ответникът по жалбата, Върховен административен съд, поддържа, че същата е недопустима, съответно неоснователна.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност /внесена е и държавната такса/, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт - чл.274, ал.3 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

С определение № 32/22.01.2016г. производството по настоящото дело е спряно до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015 г. от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, по въпроса: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз“.

С определение № 1/25.03.2021 г. е отклонено искането за приемане на тълкувателно постановление по поставения въпрос, с оглед на това, че в хода на разглеждането на тълкувателното дело, в ДВ, бр.94/29.11.2019 г. е обнародван ЗИД на ЗОДОВ, като с новоприетата разпоредба на чл. 2в ЗОДОВ законодателят е регламентирал реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, определил е компетентния съд, надлежните ответници и дължимите такси и разноски. Предвид отклоняването на искането за приемане на тълкувателно постановление, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде за възобновено.

Не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по посочения от касатора въпрос, тъй като с решение от 04.10.2018г. по дело С-517/2016г. /Кантарев/ СЕС вече се е произнесъл, като е приел, че чл.4, пар.3 ДЕС и принципите на равностойност и ефективност следва да се тълкуват, че е допуска национална правна уредба, която предвижда плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса, при

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари