Определение №60281/25.06.2021 по дело №2012/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60281

    София, 25.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

    ВАНЯ АТАНАСОВА

    разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2012/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Х. като пълномощник на С. С. Т. и С. С. С., срещу въззивно решние № 111 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 287/2019 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението като постановено срещу починала страна. На следващо място са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и доводи на страните, поради което е направил необоснован извод, че ищцовото дружество е превърнало държането върху имота във владение за себе си, и е придобило правото на собственост върху него с изтичане на давностния срок по чл. 79, ал.1 ЗС.

    В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите са направили искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. На следващо място сочат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по поставените в изложението правни въпроси, което обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Позовават се и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК-очевидна неправилност.

    В отговор на касационната жалба ответникът по касация „Дига-2” АД изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване.

    Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

    С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 317 от 13.03.2019 г. по гр.д. № 1232/2018 г. на Окръжен съд-Варна, с което е признато за установено по отношение на С. С. С., С. С. Т. и С. Н. С., че „Дига-2” АД със седалище и адрес на управление гр. Варна е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], с адрес [населено място],[жк], З. промишлена зона, с площ 4 426 кв.м., на основание придобивна давност за периода от 18.01.2007 г. до 18.01.2017 г.

    Въззивният съд е приел, че спорния имот е бил предоставен през 1991 г. на ищеца за ползване за изграждане в него на производствена и складова база. Към този момент имотът е бил държавна собственост, стопанисван от общината. Впоследствие е бил възстановен на ответниците с решение № 1014 от 03.11.2003 г. на ОСЗГ-Варна въз основа на скица и удостоверение по чл. 13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ. На 17.01.2007 г. собствениците били въведени във владение, за което е съставен нарочен протокол от същата дата. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че и след този момент дружеството е продължило да ползва имота, третирайки го като собствен. Като основание за този извод съдът е посочил, че имотът е бил ограден още през 1997 г. и е охраняван от дружеството, части от него са отдавани под наем на други лица, а в изградената в имота база се намира седалището на дружеството и адресът му за кореспонденция. Съдът е приел също, че през периода на владение, на който се позовава ищецът, владението му не е било оспорвано и не са били предприети действия по прекъсване на давността. Обсъдил е значението на воденото между страните гр.д. № 468/1996 г. по описа на Варненския окръжен съд с правно основание чл. 108 ЗС, както и решението по адм.д. № 10427/2008 г. на ВАС, и е направил извод, че те не са довели до прекъсване на давността, тъй като производството по гр.д. № 468/1996 г. е било

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари