Определение №60281/27.07.2021 по дело №1526/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60281

    гр. София, 27.07.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

    МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1526 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

    Образувано е по частна жалба на „ЗАД „Алианц България“ АД, [населено място] срещу определение № 1343 от 5. 06. 2020 г. по т. д. № 4502/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, петнадесети състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя за изменение на решение № 385 от 11. 02. 2020 г. по посоченото дело на САС в частта за разноските.

    Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Оспорва становището на въззивния съд в обжалваното определение, че видът и обемът на извършените от процесуалните представители на страните действия не са определящи за фактическата и правна сложност на делото. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

    Ответникът по частната жалба „Силва маш“ ООД /в несъстоятелност/ не е депозирал отговор на частната жалба.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и данните по делото, прие следното:

    Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна срещу обжалваем съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

    Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

    С въззивното решение по в. т. д. № 4502/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, петнадесети състав е потвърдено решение от 10. 06. 2019 г. по т. д. № 703/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Силва маш“ ООД, [населено място] на основание чл. 386 КЗ сумата от 123 031, 60 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 2. 07. 2017 г. и 3. 07. 2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12. 04. 2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2836, 65 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21. 01. 2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 12. 04. 2018 г. върху допълнително присъденото застрахователно обезщетение. С въззивния акт, с оглед изхода на делото, на ответника по въззивната жалба са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 5700 лв., чието уговаряне и извършване се установява от договор за правна защита и съдействие от 13. 11. 2019 г.

    С молба, подадена в срока по чл. 248 ГПК, ответникът ЗАД „Алианц България“ АД е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските, като същите се редуцират поради прекомерност.

    За да отхвърли молбата с обжалвания съдебен акт, Софийски апелативен съд е приел, че молбата е неоснователна, тъй като делото е с фактическа сложност и преценката на процесуалния представител на въззиваемия, че не е необходимо извършването на активни процесуални действия при липсата на доказателствени искания на въззивника не може да обуслови намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение на „Силва маш“ ООД.

    Определението е неправилно.

    Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Според разясненията в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6. 11. 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС преценката дали адвокатското възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги конкретна и се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари