Определение №60278/24.06.2021 по дело №1592/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60278

    гр. София, 24.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

    РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

    изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 1592/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „ЕКО ФУРАЖ” ООД, гр.Варна срещу въззивно решение № 260099 от 31.12.2020г., постановено по в.гр.д.№ 424/2020г. на Шуменския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

    С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 555 от 06.08.2020г. по гр.д. № 1270/2018г. на Шуменския районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че А. В. П. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в [населено място], [община], м. „Н. ч.”, с площ от 13 226 кв.м, и същият е осъден да ѝ предаде владението върху него на основание чл.108 ЗС.

    По делото е установено, че първоначалната ищца в първоинстанционното производство Й. В. А. (заместена в хода на процеса от своя наследник по закон А. В. П.) е придобила правото на собственост върху процесния имот по наследство от своя син Й. В. И., починал на 05.01.2013г., който се е легитимирал като негов собственик по силата на договор за доброволна делба на земеделски земи от 11.06.2004г. С нотариално заверено пълномощно от 07.02.2013г. Й. В. А. е упълномощила В. В. З. да се разпорежда чрез сделки по негова преценка с всички нейни недвижими имоти, включително процесната нива, като и да продаде собствения ѝ лек автомобил „Дачия”, който е преупълномощил А. В. К. със същите права с нотариално заверено пълномощно от 22.03.2013г. С договор от 21.03.2013г., обективиран в нот.акт № 163/21.03.2013г., Й. В. А., действаща чрез пълномощника си В. В. З., действащ чрез преупълномощения А. В. К., е продала имота на третото лице – помагач „Бул-Юнион Комерс” ООД за сумата 2340 лв., който с нот.акт №148/22.03.2017г. го е продал на ответника „Еко фураж”ООД, който от тогава го владее като го отдава под наем на трето лице. С влязло в сила на 21.12.2017г. решение от 07.04.2016г. по гр.д.№ 2154/2013г. на Варненския окръжен съд упълномощителната сделка от 07.02.2013г. е унищожена поради измама, състояща се във въвеждане и поддържане на заблуждение, че се подписва договор за продажба на МПС, а не пълномощно за разпореждане с имущество. С влязло в сила решение № 61 от 21.01.2019г. по гр.д.№ 781/2018г. на Шуменския районен съд, потвърдено с решение № 280 от 12.12.2019г. по в.гр.д.№ 177/2019г. на Шуменския окръжен съд, е прогласена за недействителна по отношение на А. В. П. (конституирана като ищец на основание чл.227 ГПК след смъртта на първоначалната ищца Й. В. А./ сключената с нот.акт № 163/2013г. сделка на основание чл.42, ал.2 ЗЗД.

    При тези фактически данни въззивният съд е приел, че посоченият договор за покупко-продажба на имота от 21.03.2013г. е сключен от лице без представителна власт и първоначално е бил в състояние на висяща недействителност, която се е трансформирала в окончателна недействителност след отказа на мнимо представлявания го потвърди. С оглед на това е прието, че този договор, както и последващият договор за покупко-продажба на имота от 22.03.2017г., от който ответникът черпи права, не са породили вещноправни последици. По отношение на направеното възражение за изтекла в негова полза кратка придобивна давност са изложени съображения, че осъществяваното от него владение върху имота не е добросъвестно по своя характер, тъй като е започнало след вписване на исковата молба за унищожаване на упълномощителната сделка, което е станало на 26.08.2013г. Посочено е, че дори ответникът да е имал качеството на добросъвестен владелец, то от датата на сключване на посочената по-горе сделка до датата на предявяването на иска

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари