Определение №60277/24.06.2021 по дело №1133/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60277

    София, 24.06.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

    ВАНЯ АТАНАСОВА

    изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

    гр.дело № 1133 /2021 година

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Д. К., З. Д. ,П., като наследници на починалата в хода на процеса ищца Ж. К. Р. и от ищците И. Р. Т., К. Р. Т., Б. В. Б., К. Г. И., и В. Г. И. против решение № 260594/15.10.2020 г. по гр.д.№ 10582/2019 г. на СГС, в частта, с което е отменено решение от 29.03.2019г. по гр.д.72346/14г. на СРС, и вместо това е отхвърлен, предявен от касаторите отрицателен установителен иск за собственост, да се признае за установено, че ответниците П. П. А. – К. и съпругът й К. М. К. не са собственици на земеделска земя с площ 4.400 дка, землище [населено място], местност „К.“, попадаща в ПИ с идентификатор по КККР ...., идентичен с имот № .... от КВС на [населено място] и парцел.... от парцеларния план на стопанския двор на [населено място] към ТКЗС „Г. Кирков“, община Витоша, [населено място] и ПИ с идентификатор ...., представляващ обслужващ път съгласно парцеларния план на имотите в стопанския двор на бившето ТКЗС в с. Мърчаево.

    Решение от 29.03.2019г. по гр.д.72346/14г. на СРС е потвърдено в останалата част, с която е признато за установено, по иск, предявен от същите ищци, че Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните не е собственик на същите имоти. В тази част решението на въззивната инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.

    В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението в обжалваната част поради неприлагане на императивна правна норма – пар.11, ал.2 ЗСПЗЗ в редакция ДВ бр. 45/1995 г. и неправилно прилагане на пар.30, ал.2 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 45/1995 г. Касаторите твърдят съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъбиране служебно на доказателства за приложението на цитираните норми и за нарушение на чл. 266, ал.3 във вр. с чл. 267, ал.1 ГПК предвид допускане на свидетел от въззивната инстанция без да са били налице предпоставките за това, Изложени са съображения за неправилност на решението и защото въззивният съд е приел, че ответниците освен, че са собственици на основание покупка от търг, са собственици и на основание придобивна давност, започнала да тече от 1993 г. в противоречие с нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ и без да отчита, че процедурата за възстановяване на собствеността не е приключила.

    В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 пр.3 ГПК. Касаторите считат, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.1, т.2 и т.3 от ТР І /2013 г. на ОСГТК на ВКС по два въпроса: 1. какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото когато се прилага императивна материално правна норма, за да се осигури правилното прилагане на закона? 2. Какви са предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл. 266, ал.3 ГПК и дължимата от въззивният съд преценка за наличието им. Касаторите считат обжалваното решение е и очевидно неправилно предвид приетото от съда, че ответниците са придобили процесните имоти на основание придобивна давност, започнала да тече от 1993 г., когато са купили имота без да е съобразена императивната норма на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ.

    Ответниците оспорват касационната жалба и допускането до касация. Считат, че са придобили имота на основание сделка, поради което въпросите за придобивната давност не са определящи за изхода от спора, макар че и това придобивно основание считат за доказано. По същество оспорват касационната жалба.

    Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари