Определение №60276/21.07.2021 по дело №753/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60276

    гр. София, 21.07.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №753 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

    Образувано е по частна жалба от адвокат Д. С.- особен представител на ответниците П. Н. и З. Д. срещу определение от 11.02.2021г. по в.т.д. №46/2021г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 26.11.2020г., постановено по т.д.№110/2016г. на Окръжен съд- Велико Търново, както и в частта, с която е оставено без уважение искането му за авансово превеждане на половината от внесеното възнаграждение за особен представител за въззивното производство. С определение от 26.11.2020г., постановено по т.д.№110/2016г. на Окръжен съд- Велико Търново е оставена без уважение молбата на адв.Д. С. за увеличаване на определеното възнаграждение за особен представител за въззивната инстанция.

    Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като моли да бъде отменено. и спорът да бъде решен по същество. Оспорва изводите на въззивния съд, че частната жалба срещу поставеното от първоинстанционния съд определение, с което е оставена без уважение молбата му за увеличаване размера на възнаграждението за особен представител, е недопустима. Счита, че съгласно трайната съдебна практика тези съдебни актове подлежат на инстанционен контрол и въззивният съд е длъжен да се произнесе по същество. Оспорва законосъобразността на определението, с което е оставено без уважение искането му за изплащане авансово на половината от внесеното възнаграждение, като излага доводи, че такова се дължи на основание чл.2, ал.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

    Ответникът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД оспорва жалбата като недопустима, евентуално неоснователна.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

    Частната жалба срещу определението в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение от 26.11.2020г., постановено по т.д.№110/2016г. на Окръжен съд- Велико Търново, е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

    С определение от 26.11.2020г. по т.д.№110/2016г. на ОС-Велико Търново е оставено без уважение искането на адв.Д. С., в качеството му на особен представител на ответниците в процеса З. Д. и П. Н., за увеличаване размера на определеното му с определение от 03.04.2020г. възнаграждение като особен представител на двамата ответници за въззивното производство. С частна жалба, депозирана в законоустановения срок, адв С. оспорва законосъобразността на определението от 26.11.2020г.

    С обжалваното в настоящото производство определение АС-Велико Търново оставя без разглеждане частната жалба, като приема, че обжалваното с нея определение не подлежи на инстанционен контрол.

    Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно. Съдебният акт, с който се определя размер на възнаграждението за назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, платимо от ищеца по делото, представлява по своята правна същност акт за определяне на разноски по делото. Макар и да не е постановен по реда на чл.78 ГПК /разпределение на отговорността за разноски с оглед изхода на спора/, актът за определяне на размер на възнаграждението на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК е от същата категория актове, респ. подлежи на изменение от постановилия го съд, а при отхвърляне на искането на правоимащото лице /особения представител/ за увеличаване размера на определеното му възнаграждение- на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.248 ГПК.

    С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че частната въззивна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и определението на АС-Велико Търново за оставянето й без разглеждане като недопустима е неправилно и следва

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари