Определение №60276/12.07.2021 по дело №1795/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60276

    София, 12.07.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

    Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

    изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

    ч. гр. дело № 1795/2021 г.

    Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. К., подадена чрез адвокат А. К., срещу определение № 260739 от 14.01.2021 г. по ч. гр. дело №13138/2020 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 165619 от 31.07.2020 г. по гр. дело № 22937/2020 г. на СРС, ГО, 176 състав и е осъден Р. К. да заплати 350 лв. разноски в частното въззивно производство. С определение № 165619 от 31.07.2020 г. по гр. дело № 22937/2020 г. на СРС, ГО, 176 състав, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл.233 ГПК поради отказ от предявения иск.

    Въззивният съд е приел за установено по делото, че на 30.07.2020 г. е подадена молба от ищеца Р. К., подписана лично от него, в която се съдържа изрично волеизявление за отказ от предявените искове. По този начин първоинстанционният съд е надлежно десезиран от разглеждането на правния спор /предявените от Р. С. К. срещу К. С. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД - образувано производство пред СРС по гр. дело № 22937/2020 г./. За съда не съществува задължение да предостави възможност на страната да потвърди волята си в определен срок, нито да разгледа молбата в открито съдебно заседание с участието на ищеца за извършване на същата проверка. Ето защо въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за нарушаване на съдопроизводствените правила поради постановяване на определението в деня, следващ датата на депозиране на молбата по чл. 233 ГПК. Отказът от иск зависи изцяло от волята на ищеца, не се иска съгласие на насрещната страна и съдът проверява дали изхожда от легитимирано лице и висящ ли е процесът. С оглед необходимостта в молбата за отказ да се съдържа ясно изразена воля на ищеца за разпореждане с предмета на спора е констатирано, че подписът на лицето е удостоверен с нотариална заверка, а в нотариалното производство е участвал и преводач-тълковник /съгл. чл. 583, ал. 2 ГПК/, който собственоръчно е удостоверил, че съдържанието на молбата е съобщено /тълкувано/ на лицето и документът е подписан след неговото одобрение. Ето защо процесуалното действие е извършено надлежно. Ищецът не оспорва, че молбата по чл. 233 ГПК е подписана от него. Твърденията за опорочаване на волята му, изразяващи се в неразбиране на последиците от това волеизявление, както и че ответникът се е възползвал от неговата неосведоменост и неопитност и го е принудил да подпише молбата, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Твърденията в частната жалба за осъществени измамливи действия по отношение на ищеца, довели до опорочаване на волята му, не са подкрепени с доказателства, не са направени и съответни относими доказателствени искания. Поради това въззивният съд е приел, че същите не са установени по надлежния ред и са неоснователни.Обстоятелството по изготвяне и подаване на жалба пред органите на полицията с помощта на преводача-тълковник, не са относими към установяване на релевантните за спора факти относно твърдението, че волята на ищеца при подписване на молбата за отказ от иск е опорочена. Неоснователно е и искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, тъй като не са налице основания за прилагане на изключението, уредено в чл. 278, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, доколкото съдът е счел релевираните доказателствени искания за неотносими.

    Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е недопустимо, необосновано и неправилно поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи, че на практика е налице отказ от правосъдие.

    В изложението по чл. 284, ал. 3,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари