Определение №60275/08.07.2021 по дело №2008/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60275

    гр. София, 08.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

    като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 2008/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 във вр. чл. 32, т. 2ГПК от съпругата му и негов пълномощник М. Г. – Д., притежаваща юридическа правоспособност срещу определение № 264216/04.03.2021 г. по ч. гр. д. № 5129/2020 г. на Софийски градски съд (СГС) в частта, с което е потвърдено определение № 241194/11.10.2019 г. по гр. д. № 33095/2009 г. на Софийски районен съд, 178–ми състав в частта за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото по иска за обезсилване на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 181/2005 г. на СГС, IV – Д състав.

    В жалбата се правят оплаквания за неправилност за въззивното определение в обжалваната му част и се иска неговата отмяна.

    Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу определение на въззивен съд в частта, с която е потвърдено определение, преграждащо по - нататъшното развитие на делото, поради което е допустима.

    За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, намира следното.

    Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че сезирането с исковата молба в частта, с която се иска обезсилване на изпълнителния лист, издаден по гр. д. № 181/2005 г. на СГС, IV – Д състав, е недопустимо, тъй като такова искане не може да бъде предмет на отделен иск. Развити са доводи, че разпореждането, с което се уважава молба за издаване на изпълнителен лист, подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по пътя на обжалването, където е допустима проверката за неговата правилност. В друго нарочно производство съдът не може да се произнася по валидността и законосъобразността на соченото разпореждане.

    В изложението към частната касационна жалба страната се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и поддържа, че въззивното определение в атакуваната му част нарушава правото й на справедлив процес от безпристрастен съд по смисъла на ЕКЗПЧ и осъществява „нарушение на европейското право“.

    Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на така заявеното основание.

    Касаторът не поставя правен въпрос, обусловил правната воля на въззивния съд в обжалваната част от неговото определение и от значение за изхода по конкретния процесуален спор – т.е. питане с характеристиките, очертани с разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Непостяването на такъв въпрос само по себе си, е основание за недопускане на касационен контрол

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари