Определение №60267/13.07.2021 по дело №639/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Върховен касационен съд, I т. о., определение по ч. т. д. № 639/2021 г., стр. 3/3

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 60267

    София, 13.07.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

    Председател: Елеонора Чаначева

    Членове: Росица Божилова

    Васил Христакиев

    разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 639 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца „Уест Солюшън“ ЕООД срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд.

    По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

    За да потвърди обжалваното пред него определение, с което първоинстанционният съд е върнал исковата молба поради неотстранени нередовности (невнесена държавна такса), въззивният съд е приел, че искът чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за установяване на нищожност на сключен от ответника „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД, спрямо когото било открито производство по несъстоятелност, договор за особен залог на основание симулация не е сред предвидените в чл. 620, ал. 5 ТЗ искове, по които държавна такса не се дължи предварително. Приел е, че искът не е за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като постановеното по него решение няма да ползва всички кредитори, а само ищеца, поради което и поради безспорното обстоятелство, че в указания му срок ищецът не е внесъл държавна такса, исковата молба подлежи на връщане.

    Касационно обжалване се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с посочена от жалбоподателя практика на ВКС.

    Формулиран е въпросът „за точното приложение на чл. 620, ал. 5 от ТЗ и кои искове и дейности са насочени към попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 от ТЗ, по които не се дължи предварително държавна такса“.

    Въпросът, уточнен съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК в смисъл „Искът по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за установяване на нищожност поради симулация на сделка, сключена от длъжник в производство по несъстоятелност, предявен от кредитор на несъстоятелността, представлява ли иск за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ?“, отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

    По отношение на този въпрос обаче не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

    Установена е последователна практика на ВКС, включително посочената от жалбоподателя, че искове за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ са не само специалните искове по Глава четиридесет и първа, Раздел първи от Търговския закон, но и всички други искове, при чието успешно провеждане би се увеличила или съхранила масата на несъстоятелността и така би се увеличила и възможността за удовлетворяване на кредиторите. С тази практика въззивното определение е съобразено, доколкото въззивният съд не е отрекъл изобщо приложимостта на чл. 620, ал. 5 ТЗ и към исковете по чл. 26 ЗЗД.

    Извода си за неприложимост на чл. 620, ал. 5 ТЗ въззивният съд е основал в конкретния случай на обстоятелството, че искът е предявен от кредитор на несъстоятелността, при което, дори и същият да бъде уважен, решението би имало действие само в отношенията между ищеца, от една страна, и ответниците, от друга страна, но не и в отношенията между последните и останалите кредитори на несъстоятелността – извод, очевидно основан на съображението, макар и неотразено в мотивите, че за разлика от специалните искове по Глава четиридесет и първа, които, освен от синдика, могат да бъдат предявявани и от всеки кредитор (чл. 649, ал. 1 ТЗ), и по които решението има действие и за останалите кредитори (чл. 649, ал. 5 ТЗ), предвид липсата на особени разпоредби решенията по предявени от кредитори искове по чл. 26 ЗЗД не разпростират действието си и спрямо останалите кредитори.

    Този извод също съответства на установената практика, тъй като в тези случаи не е налице, при основателност на иска, увеличаване или съхраняване на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари