Определение №60267/16.06.2021 по дело №1320/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60267

    гр. София, 16.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

    РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

    изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 1320/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Я., гражданин на ФРГ, срещу въззивно решение № 260025 от 01.10.2020г., постановено по в.гр.д. № 370/2020г. на Ловешкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

    С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил на основание чл.270, ал.3, изр.1, във вр. с чл.129, ал.3 ГПК като недопустимо решение № 83 от 30.03.2018г. по гр.д.№ 648/2016г. на Троянския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от касаторката против „Банка Пиреос България”АД /заместено в хода на процеса от своя универсален правоприемник „Юробанк”АД/ иск с правна квалификация чл.108 ЗС относно 1/2 ид.част от три поземлени имота в [населено място], [община] – ПИ с идентификатор *** по КККР, с площ 83 кв.м; ПИ с идентификатор ***, с площ 244 кв.м, ведно с построената в него едноетажна сграда за битови услуги и ПИ с идентификатор ***, с площ 1101 кв.м, ведно с построената в него едноетажна сграда – хангар, и е прекратил производството по делото.

    С решение № 30 от 01.07.2020г., постановено по гр.д.№ 600/2019г. на ВКС, ІІ г.о., е обезсилено въззивно решение № 195 от 05.10.2018г. по в.гр.д.№ 265/2018г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която посоченото първоинстанционно решение е било потвърдено и делото е върнато за ново разглеждане на иска по чл.108 ЗС от друг състав на въззивния съд. Следвайки указанията на ВКС, дадени в отменителното решение, въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна и с определение от 13.07.2020г. е оставил същата без движение на основание чл.129, ал.1 и 2 ГПК. На ищцата в първоинстанционното производство са дадени указания в какво се състои нередовността – липсва изложение на обстоятелствата, на които е основана претенцията, и не са приложени доказателства, от които да се направи извод за допустимостта на предявения иск. Указано ѝ е да представи доказателства дали е в брак с лицето В. Х. Я. или бракът е прекратен, както и да уточни претенцията си по чл.108 ЗС, като направи изрично изявления относно основанията, от които извежда правото си да претендира индивидуална собственост върху 1/2 ид.част от трите имота. На същата е изпратено съобщение да отстрани посочените нередовности в едноседмичен срок. Първото съобщение е изпратено за връчване на нейния пълномощник - адвокат С. С., посочена в исковата молба като съдебен адресат, която е отказала да го получи поради оттегляне на пълномощното. Последващото съобщение на постоянния адрес на ищцата в [населено място] е върнато в цялост с отбелязване, че ищцата от 5-6 години не живее на адреса, а живее и работи в Германия. От извършената от съда справка за нейния постоянен и настоящ адрес е установено, че настоящият ѝ адрес е във ФРГ, без да е посочен точен такъв. Поради това съдът е предприел действия за съобщаване на определението по реда на чл.129, ал.2, във вр. с ал.4 ГПК като е поставил обявление на определеното за това място в продължение на една седмица. Тъй като в определения срок нередовностите на исковата молба не са били отстранени, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба и е постановил недопустимо решение, поради което го е обезсилил и е прекратил производството по делото.

    Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1.Задължен ли е въззивният съд да изложи в мотивите на постановеното решение основанията, въз основа на които

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари