Определение №60265/11.06.2021 по дело №1760/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60265

    София, 11.06.2021 г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Камелия Маринова

    Членове: Веселка Марева

    Емилия Донкова

    като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1760/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение в срока по чл.283 ГПК от адв. И. И., като пълномощник на „Униор България“ ООД, гр. София, срещу въззивното решение № 10139 от 08.02.2021 г. по в. т. д. № 285/2020 г. на Софийския апелативен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, изр.3 ГПК.

    Ответникът по касация „Райфайзенбанк България“ ЕАД счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.

    Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., взе предвид следното:

    С въззивното решение е обезсилено решение № 4782/26.06.2019 г. по гр. д. № 7546/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, с която са уважени предявените от касатора срещу „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Киров“ АД /в несъстоятелност/ отрицателни установителни искове с правно основание чл.440, ал.1 ГПК за признаване за установено, че длъжника „Киров“ АД /в несъстоятелност/ не е собственик на движими вещи, описани в приложения № № 3 и 4 към исковата молба, върху които е насочено принудително изпълнение по изп. д. № 289/2016 г. по описа на ЧСИ М. Ц., като в тази част производството е прекратено. С решението е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, че „Униор България“ ООД е собственик на описаните –по горе движими вещи, които не са продадени в изпълнителното производство и банката е осъдена да предаде владението им, като вместо него е постановено ново по същество, с което искът за ревандикация на тези вещи е отхвърлен; в частта, с която банката е осъдена да заплати на ищеца – касатор сумата 13 602,27 лв. – стойността на вещите, продадени по изпълнителното дело и описани в приложения № № 1 и 2, ведно със законната лихва от 15.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като вместо него е постановено ново по същество, с което исковете с правно основание чл.482, ал.3 ГПК и чл.86 ЗЗД са отхвърлени; в частта, с която банката е осъдена да заплати на ищеца – касатор сумата 380 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляваща разликата между действителната пазарна цена на вещите и цената по публичната продан, като вместо него е постановено ново по същество, с което исковете с правно основание чл.482, ал.4 ГПК и чл.86 ЗЗД са отхвърлени. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. идентични ли са понятията „отложено плащане на цената“ и „завеждане в счетоводството задбалансово като чужд актив“ при плащания по договор за консигнация; 2. следва ли да се прехвърлят в специална сметка за отчитане на стоки, тези дадени на консигнация; 3. изисква ли се специална форма, по силата на която консигнаторът да признае задължението си по отношение на консигнанта и да отчете получените от клиентите суми от продажба на стоките; 4. при идентичност на правилата относно комисионен договор и търговска продажба, след като комисионерът е продавал стоките на трети лица от търговските си обекти от свое име и за своя сметка, срещу търговска отстъпка, която обаче няма характер на възнаграждение по комисионен договор, а представлява търговска печалба, собственик ли е на същите; има ли право комитентът на защита по чл.108 ЗС. За обосноваване приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. длъжен ли е въззивният съд

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари