Определение №60264/29.06.2021 по дело №3518/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60264

    София, 29.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІІІ г.о.,в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и двадесета и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

    ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

    изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч. гр.дело № 3518 по описа за 2020 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

    Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.

    Образувано е по частна жалба на „Ей и Ес Марица изток 1“ЕООД срещу определение № 756 от 3.08.20г.,постановено по гр.дело № 1192/20 г.на Старозагорския окръжен съд, с което е допълнено решение № 150 от 22.06.20г.,постановено по същото дело, като е осъдена Ж. К. С. да заплати на „Ей и Ес Марица изток 1“ЕООД сумата 610 лв с включен 20% ДДС за разноски,представляващи възнаграждение за един адвокат.

    Излагат се оплаквания за неправилност на определението.Жалбоподателят счита,че съдът е следвало да изчисли адвокатското възнаграждение за всеки от предявените по чл.344 ал.1 и ал.2 КТ искове поотделно,като общият размер на присъдените разноски не следва да е по-малък от 1600 лв.

    Ответницата по частната жалба Ж. С. моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото приема следното:

    С обжалваното определение окръжният съд е допълнил решението си от 22.06.20г.,като е присъдил разноски в полза на въззиваемото дружество в размер на 610 лв, като е съобразил направеното от пълномощника на въззивницата възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК и е изчислил дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ПМС № 350/19.12.19г./ в сила от 1.12.20г./ за определяне на МРЗ за страната в размер на 610 лв.

    Определението е правилно.

    Съгласно чл.78 ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената правна работа от пълномощника на ответника, правилно окръжният съд е приел,че претендираният и реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 4 693.99 лв с включен ДДС е прекомерен и следва да бъде редуциран.

    Минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове е уредено в чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. Съгласно тази уредба (ред.. ДВ, бр. 28 от 2014 г.) минималното възнаграждение за защита по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, както и по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, но само когато са предявени самостоятелно, е в размер не по-малко от минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Съгласно чл. 7, ал.1, т.3, пр. ІІІ-то от Наредбата, минималното възнаграждение за други неоценяеми искове с предмет трудов спор е в размер на 200 лева, а за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2 на чл. 7 от Наредбата. От текста на Наредбата следва, че когато исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ (за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност) са предявени при условията на обективно съединяване,както е в случая, минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална работна заплата, а възнаграждението по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за обезщетение по чл. 255, ал.1 КТ се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, независимо дали е предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.Правилото, залегнало в т. 16 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС за определяне на минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове, независимо от вида на предявения иск е неприложимо при възприетата нова уредба след изменението на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари