Определение №60263/09.06.2021 по дело №1135/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    8

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60263

    С.,09.06.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Камелия Ефремова

    Членове: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1135/2021г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

    Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на А. Р. И. и Н. С. И. срещу определение №201 от 21.01.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№106/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение №261263/30.09.2020г. по гр.д.№9546/2018г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав.

    В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция, с което е прогласена липсата на компетентност на българския съд да разгледа предявения иск от А. и Н. И. против Towarzystwo Ubezpieczen Wzajemnych TUW – [населено място], Република Полша, и с което е прекратено производството по делото, е неправилно поради противоречие с процесуалните правила. Твърди се, че в нарушение на процесуалния закон, регулиращ международната компетентност на българския съд чрез стълкновителната норма на чл.62, §1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, апелативният съд е приел, че местоживеенето на ищците по смисъла на чл.48, ал.7 КМЧП е тяхното обичайно местопребиваване. Според касаторите приравняването на обичайното местопребиваване с понятието „местоживеене“ е в противоречие с правото на ЕС и практиката на СЕС при приложението на Регламент Брюксел Іа. Излагат се доводи, че в Регламента местоживеенето не е ограничено до една единствена държава-членка, което в случая и с оглед наличието на настоящ адрес на ищците в България, обуславя компетентност на българския съд да разгледа предявените искове. Отделно се оспорват процесуалните действия на съда, свързани с отказа му да събере допълнителни доказателства относно местоживеенето на ищците. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново определение, с което да бъде установена международната компетентност на българския съд да разгледа спора, образуван по исковата молба на А. и Н. И..

    В касационната жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз като са формулирани следните въпроси:

    - Може ли едно физическо лице да има повече от едно местоживеене по смисъла на чл.62, §1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, когато отговаря на критериите по националното право за това – адресна регистрация в две държави – членки, и необходимо ли е едното от тях да се установи по критерия основно и по-стабилно, предвид бъдещите намерения на лицето?;

    - Ако отговорът е отрицателен, какви са критериите за определяне на едно единствено местоживеене в допълнения на формалния критерий административна регистрация, като се има предвид, че лицето работи в една страна – членка, но всяка година прекарва значително време и е запазило връзката с държавата по произход като имущество, лични и културни връзки?;

    - Ако посочените въпроси се уреждат от правото на сезирания съд на държава-членка автономно, какви са критериите, на които следва да отговаря определянето на съдържанието „местоживеене“, наличието на няколко местоживеене и избор, тяхната алтернативност и евентуален избор на едно от тях?“

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставени са следните правни въпроси, за които се твърди (без да е направено разграничение между тях), че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №886/09.11.2011г. по ч.т.д.№130/2011г. на ІІ т.о.; определение №649/22.11.2010г. по ч.гр.д.№631/2010г. на ІV г.о. и определение №543/16.06.2016г. по гр.д. №1754/2016г. на ІV г.о. и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:

    - Понятието „местоживеене“ при определяне на международната компетентност на българския съд в контекста на разпоредбата на чл.62, §1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари