Определение №60262/09.06.2021 по дело №1134/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60262

    София, 09.06.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Камелия Ефремова

    Членове: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1134/2021г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

    Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1 ГПК.

    Образувано е по частна жалба на А. Р. И. и Н. С. И. (неправилно наименувана частна касационна жалба) срещу определение №520 от 19.02.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№106/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е допълнено постановеното по същото дело определение №201 от 21.01.2012г. като А. Р. И. и Н. С. И. са осъдени да заплатят на ответното дружество Towarzystwo Ubezpieczen Wzajemnych TUW – [населено място], Република Полша, сумата 5 177лв. – разноски.

    В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че в нарушение с добрите нрави и в противоречие с интересите на потребителите на застрахователни услуги, съдът е присъдил разноски за ответната страна, които са направени след извършените процесуални действия по делото. Сочи се, че претендираните разноски от ответното дружество в размер на 7 836лв. за изготвяне на отговор на частната жалба нарушават принципа на добросъвестност, прокламиран в чл.3 ГПК. Оспорва се определения от съда размер на разноските от 5 177лв. с твърдение, че така определеното адвокатско възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност на производството, образувано по частната жалба на ищците срещу прекратителното определение на СГС. Претендира се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбата на ответното дружество за присъждане на разноски по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

    В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от Взаимно Застрахователно Дружество Towarzystwo Ubezpieczen Wzajemnych TUW –гр.Варшава, Република Полша, в който се оспорва твърдението на жалбоподателите, че адвокатското възнаграждение е заплатено след приключване на първоинстанционното производство. Основателността на претенцията за разноски се обосновава с клаузите на т.2.4 и т.2.6 от договора от 26.01.2019г., сключен от представителя на ответника за България „Корис България“ ООД с адвокатското дружество. Излагат се доводи за неоснователност на възражението на ищците за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждане на 7 836лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за настоящото частно производство.

    Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

    С определение №201/21.01.2021г., постановено по ч.гр.д.№106/21г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, е потвърдено определение № 261263 от 30.09.2020г., постановено по гр.д.№9546/2018г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на А. и Н. И. против Towarzystwo Ubezpieczen Wzajemnych TUW. С обжалваното пред настоящата инстанция определение апелативният състав е допълнил на основание чл.248, ал.1 ГПК определението си от 21.01.2021г. като е осъдил ищците да заплатят на ответното дружество да заплатят на ответното дружество сумата от 5 177лв. – разноски.

    За да уважи частично молбата на ответното дружество по чл.248, ал.1 ГПК с вх.№1490/02.02.2021г., апелативният състав, позовавайки се на разпоредбите на чл.113, ал.1 ЗДДС и на чл.6, ал.1 ЗСч. е приел, че ответното дружество е доказало направените от него разноски по делото с представените два броя фактури, издадени от адвокатското дружество на 13.02.2019г. и на 02.09.2019г. за сумата от по 7 836лв., както и с приложените два броя потвърждения за плащане. Съдът е изложил доводи за неоснователност на оплакването на ищците, че заплатеното адвокатско възнаграждение нарушава добрите нрави. Приел е за основателно направеното възражение за прекомерност като е приложил разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която в производството по частни жалби се дължи 1/3 от минималния размер за една инстанция, според предмета на делото и

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари