Определение №60261/08.06.2021 по дело №738/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 60261

    гр. София, 08.06.2021г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 738 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

    К. Д. К. обжалва определение № 87 от 24.03.2021 г. по ч.т.д. 253/21 г., ВКС, 1 ТО, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността, за оставяне без разглеждане на негова молба от 18.12.2019 г., имаща характера на възражение на основание чл. 690 от ТЗ, като просрочена.

    В частната жалба излага съображения за неправилност на определението. Счита, че след като в определението на Апелативен съд – София му е посочено, че подлежи на обжалване, то има право на жалба. Освен това, на основание чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, определението подлежало на триинстанционен контрол, защото е преграждащо. Моли да се отмени определението.

    Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното:

    Съобщение с препис от определението на Върховния касационен съд по ч.т.д. 253/21 г., е връчен на частния жалбоподател на 18.03.2021 г. Частната жалба е подадена на 25.03.2021 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 275 от ГПК срок.

    Определението на състава на Върховния касационен съд, като преграждащо, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, подлежи на обжалване.

    С обжалваното определение, Върховният касационен съд на Р България е приел, че подадената частна жалба от К. Д. К. срещу определение на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността за оставяне без разглеждане на възражение по чл. 690 от ТЗ е недопустима. Съдът е установил, че по подадена от К. молба от 18.12.2019 г. вх. № 156751 Софийски градски съд, като съд по несъстоятелността на „Н и Д инвест“ ООД, е приел, че същата има характера на възражение на основание чл. 690 от ТЗ срещу списък с неприети вземания и я е оставил без разглеждане, като е приел, че възражението не е подадено в срок. Въззивният съд е приел установеното от първоинстанционния съд относно характера на подадената молба, представляваща възражение, на основание чл. 690 от ТЗ, срещу списъка с неприети вземания, съставен от синдика. Изводът, който е направил другият състав на Върховния касационен съд е, че частната жалба срещу акта на Апелативен съд е недопустима. Прилагайки нормата на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, според която в ал. 1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал. 3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК, въззивният съд е направил извод, че е недопустимо обжалването пред Върховния касационен съд. ВКС е взел предвид, че определението на съда по несъстоятелността е преграждащо, но подлежи на обжалване по реда на ГПК само пред Апелативен съд, така както изрично е прието в чл. 613 а , ал. 3 от ТЗ.

    Настоящият съдебен състав, на основание чл. 274, ал.2, изр. 2 от ГПК намира, че определението на Върховния касационен съд е правилно. С оглед установеното по делото, а именно, че с молба от 18.12.2019 г. частният жалбоподател е посочил, че е предявил вземания, по т. 3 и 4 от молбата му в размер на 61 950 евро, 20 017,48 лв, както и сумата 1 506,46 лв с ДДС, които не са взети предвид в производството по несъстоятелност и спрямо, които не е определен неговият глас в събранието на кредиторите, въззивният съд правилно е споделил извода на първоинстанционния съд, че молбата има характера на възражение срещу неприетите вземания на жалбоподателя на основание чл.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари