Определение №60260/08.06.2021 по дело №634/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60260

    гр. София, 08.06.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№634 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на С. С. К., И. Г. К. и „Н. – Милва“ ЕООД срещу определение №260086 от 18.02.2021 г. по ч.т.д.№94/2021 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение №398 от 08.12.2020 г. по т.д.№157/2020 г. на ОС Хасково, с което са оставени без уважение исканията на С. С. К., И. Г. К. и „Н. – Милва“ ЕООД за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото.

    В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Следва ли съдът при разглеждане и/или преценка на предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 от ГПК да извърши преценка доколко материалното състояние на молителя, съпоставено с размера на дължимите разноски, му позволява нейното заплащане. 2. Следва ли в постановения съдебен акт съдът да се произнесе изрично, че молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. 3. Допустимо ли е преценката на съда за наличие или липса на предпоставки за освобождаване от държавна такса да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да реализира доходи, поради обстоятелствата: че е съдружник/управител на дружеството, както и за наличието на възможност да осъществява търговска дейност, при наличие на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава; че притежава единствен жилищен имот и едно МПС, при наличие на изрично изявление в декларацията за наличие на доходи от пенсия /в размер на 450 лв. за единия жалбоподател и 250 лв. за другия/ и липса на доказателства по делото, че доходи от наем или продажба на имота и МПС лицето не получава; че притежава доход от пенсия при достигната възраст под размера на минималната работна заплата, въпреки, че е предоставил доказателства, че притежава ТЕЛК за 50% намалена работоспособност и допустимо ли е наличието на ТЕЛК да не бъде взето предвид възможността да реализира доходи, само защото по делото има доказателства, че същото получава пенсия за достигната възраст. 4. Каква е отговорността за разноски на обикновените другари в процеса: солидарна или разделна и какъв е порокът на акт, с който въззивният съд приема, че обикновените другари дължат разноски не солидарно, а поравно, но не отразява това обстоятелство в диспозитива на определението, а само в мотивите. 5. Допустимо ли е освобождаване на юридическо лице /търговско дружество/ от задължение за внасяне на държавна такса/разноски за производство пред съд при условие, че в националното законодателство не е предвидена възможност за освобождаване на юридическите лица /търговски дружества/ от държавна такса и разноски, но правото на ЕС не изключва принципната възможност за освобождаване от такса и разноски, когато това се налага за осигуряване на правото на ефективен достъп до съд и на ефективна съдебна защита. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно.

    Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

    Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

    За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че преценката за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК не може да бъде обща и по принцип, а следва да бъде съобразена с конкретен размер на дължими такси и разноски.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари