Определение №60259/07.06.2021 по дело №1001/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60259

    София, 07.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

    ч.т.дело № 1001/2021 година

    Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. А. А., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 260114 от 02.03.2021 г. по в.ч.т.д. № 87/2021 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 2056 от 13.11.2020 г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по т.д. № 1199/2020 г. поради недопустимост на предявените искове, на основание чл.130 ГПК.

    В частната касационна жалба са развити доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди се, че пред Окръжен съд – Варна са предявени искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ и чл.536, ал.2 ГПК, но независимо от това, при постановяване на атакуваното определение апелативният съд се е произнесъл по допустимостта само на иска с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ и то при извършено ограничително тълкуване на последната разпоредба. По съображения в жалбата се иска касиране на въззивния съдебен акт.

    Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Обвързан ли е съдът от правната квалификация на иска и ако не е, длъжен ли е съдът да издири относимата правна норма и да я приложи към установената фактическа обстановка и 2. Предоставена ли е съдебната защита по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ при висящо вписване в ТР или в РЮЛНЦ, в т.ч. и в хипотезата на спиране на вписването, постановено от същия съд. По първия въпрос се твърди противоречие с ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение по гр.д. № 1348/2012 г., решение по гр.д. № 1030/2012 г., решение по гр.д. № 1349/2016 г. на ВКС /приложени към изложението/, а по втория въпрос се поддържа допълнителната селективна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:

    Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.

    За да потвърди постановеното от първоинстанционния съд преграждащо развитието на делото определение, съдебният състав на Апелативен съд – Варна е приел за недопустима защита срещу заявление за вписване в ТРРЮЛНЦ, чрез предявяване на иск за установяване несъществуване на заявено за вписване обстоятелство по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. Този извод е изведен след преценка на твърдените от ищеца обстоятелства и петитума на исковата молба, съобразяване на предвидената законова уредба за защита срещу вписване, като е възприета и практиката на ВКС – определение по ч.т.д. № 501/2018 г., второ т.о. Според посоченото определение, с което е уеднаквена практиката на съдилищата, специалният установителен иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ може да бъде предявен когато се твърдят пороци на вече вписани обстоятелства, но не и в хипотези на заявени, но невписани в регистъра обстоятелства. Освен това е прието, че в случаите, когато са налице условията на закона за извършване на исканото вписване, но процедурата е била спряна по надлежния ред, защитата на засегнатите лица се реализира чрез иск по чл.536, ал.1, т.1 ГПК.

    Въззивният съдебен състав, след надлежна справка в ТРРЮЛНЦ, е констатирал липсата на новонастъпил релевантен факт, който би могъл да обоснове различен извод от изведения от първата инстанция - за недопустимост на исковете.

    Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на обжалвания въззивен процесуален съдебен акт.

    Формулираните от частния касатор въпроси не удовлетворяват основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос е пряко относим към правилността

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари