Определение №60258/09.06.2021 по дело №1233/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60258

    гр. София, 09.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

    РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

    изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 1233/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „ТСК-АКТИВ” ЕООД срещу въззивно решение № 12192 от 27.10.2020г., постановено по в.гр.д. № 5309/2019г. на Софийския апелативен съд в уважителната му част, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

    С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 6095 от 14.08.2019г. по гр.д.№ 3094/2017г. на Софийския градски съд, с което касаторът е осъден да заплати на основание чл.30, ал.3 ЗС на Сдружение „Туристическо дружество Рилски турист” сумата 37 600 лв., представляваща 4/5 от получен от него наем за периода 20.01.2015г. - 20.01.2016г. по договор за наем с „Технокорект Груп” ООД от 24.11.2014г. за посочените в решението обекти /бистро, ресторант, два апартамента и магазин/ в сграда с идентификатор 65231.920.543.1 по КККР на к.к. „Боровец”, ведно със законната лихва, както и 5741,32 лв. разноски по делото.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 30.11.2012г. между страните е сключен нотариално заверен договор, според който ищецът в първоинстанционното производство се е задължил да прехвърли на ответника 1/5 ид.част от недвижим имот – Туристическа спалня в к.к. „Боровец” при цена, равна на предоставена от ответника парична сума, достатъчна за погасяване на задължение на ищеца по изпълнително дело. Имотът се състои от северна и южна част, като северната част включва хотел „Денив”, ресторант „Българска гозба”, магазини и други помещения и е предмет на договор за съвместна дейност от 03.09.2008г., сключен между ищеца и „Горска звезда” ООД. Съгласно чл.6 от предварителния договор продавачът се е задължил да предаде на купувача част от северната част от имота, която (предавана част) съответства на идеалната част от целия имот, като е уговорено, че купувачът има право само на приходите от използването на предадената му част. С договор за покупко-продажба от 14.03.2014г., обективиран в нот.акт № 63/2014г., ищецът е продал на ответника 1/5 ид. част от сградата за сумата 152 365 лв. В периода м.01.2015г. до м.01.2016г. ответникът е отдавал под наем част от северното крило на туристическата спалня на „Технокорект Груп” ЕООД, което дружество му е заплатило наемна цена в общ размер на 47 000 лв..

    При тези фактически данни въззивният съд е приел, че на основание чл.30, ал.3 ЗС ищецът като собственик на 4/5 ид.части от имота има право да получи 4/5 от наемната цена или сумата 37 600 лв., до какъвто размер искът е уважен. Във връзка с възражението на ответника, че двамата съсобственици са разпределили ползването на съсобствената сграда още с договора от 30.11.2012г. е посочено, че единствената уговорка в тази насока се съдържа в чл.6 от договора, според която е предвидено ответникът да ползва част от северното крило, съответна на 1/5 ид.част от цялата сграда и за да е налице разпределение на ползването е било необходимо страните впоследствие да конкретизират (индивидуализират) частта от северното крило на сградата, която ответникът ще ползва, за да се приеме, че е налице реално разпределение на ползването, а в случая по делото не е установено да е направена такава последваща конкретизация, включително чрез предаване.

    Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че за точното прилагане на закона и за развитие на правото следва да се поставят на разглеждане следните въпроси: 1.За да възникне валидно разпределение на правото на ползване между съсобственици на една сграда, предаваните на всеки съсобственик за ползване части от нея задължително ли следва да

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари