Определение №60256/23.06.2021 по дело №2012/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60256

    Гр.София, 23.06.2021г.

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

    МАЙЯ РУСЕВА

    при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д. N.2012 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

    С определение №.973/21 по ч.г.д.№.727/21 на АС София е потвърдено определение №.261674/27.01.21 по г.д.№.15226/19 на СГС за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване на нередовност - невнасяне на дължимата държавна такса.

    Постъпила е частна касационна жалба от В. И. Ш., упражняващ търговска дейност като ЕТ“И. комерс-В. Ш.“, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

    Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

    За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

    С обжалвания акт АС София е приел, че първоинстанционното производство е било образувано по искова молба срещу Република България /представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството/ и Община Мездра с искане за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнение на техни задължения, установени със Закона за водите. Доколкото с определение №.84/18.11.19 по а.д.№.56/19 на 5-членен състав на ВКС и ВАС е разрешен спор за подсъдност между СГС и АССГ – като е посочено, че компетентен е СГС - тъй като спорът е за неизпълнение за задължения, вменени със Закона за водите, и следва да се разглежда от гражданските съдилища по реда на общия исков процес, въззивната инстанция е възприела тези мотиви, респективно намерила е, че приложимият ред не е този по ЗОДОВ. Посочила е, че на ищеца са били дадени указания да внесе дължимата държавна такса /68150,11лв. – съобразно цената на исковете/ и през периода 17.12.19-4.01.21 първоинстанционният съд многократно му е указвал неблагоприятните последици от неизпълнението им. При това положение обжалваното определение – с което производството е прекратено преди да изтече предоставения /двуседмичен/ срок – четвърти по ред - за внасяне на държавна такса - но след като ищцовата страна е манифестирала становището си, че е внесла дължимата /25лв./ и не дължи такава в размера, определен от съда, е намерено за законосъобразно.

    Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“за пределите на дължимата от съда защита и вида на порока на съдебното решение при произнасяне по непредявен иск и при нарушение на диспозитивното начало“ /реш.№.125/ 15.07.13 по г.д.№.14/13, ІІ ГО, реш.№.19/30.05.11 по г.д.№.262/10, ІІ ГО, реш.№.17/30.05.11 по г.д.№.110810, ІІ ГО, реш.№.428/19.10.12 по г.д.№.358/ 11, ІV ГО/; 2. „във връзка със задължението на съда да даде точни, ясни и изчерпателни указания относно дължимата държавна такса /реш.№.434/ 13.05.10 по г.д.№.700/09, І ГО, опр.№.869/12.12.12 по ч.г.д.№.776/12, ІV ГО, реш.№.280/5.07.12 по г.д.№.298811, І ГО, реш.№.438/12.01.12 по г.д.№.76/ 11, ІІІ ГО, опр.№.512/3.11.16 по ч.г.д.№.3026/16, ІV ГО, опр.№.1223/1.04.21 по ч. г.д.№.827/21, ІV ГО/; 3.“за задължението на съда да спази дадения срок за изпълнение на указанията и да се произнесе след изтичане на така определения срок /опр.№.567/21.11.13 по ч.г.д.№.5939/13, І ГО/; задължителен ли е за съда срокът, който сам той е предоставил на страната за отстраняване на нередовностите на исковата молба; може ли съдът да приложи разпоредбата на чл.129 ал.3 ГПК преди да е изтекъл срокът за отстраняване на нередовността на исковата молба?“; 4.“за задължението на въззивния съд да мотивира

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари