Определение №60251/09.06.2021 по дело №533/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60251

    София, 09.06.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

    ВАНЯ АТАНАСОВА

    изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

    гр.дело № 533/2021 година

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Н. Б. против решение № 260025 от 14.09.2020 г.по гр.д.№ 13821/2019 г. на СГС, в частта, с която е потвърдено решение от 24.06.2019. г., по гр. д. № 67728/2018 г. на Софийски районен съд, в частта, в която е уважен предявеният от А. М. И. установителен иск за собственост против касаторката, като е признато за установено, че ищецът е собственик на 1/2 идеални части от поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в [населено място], Столична община, р. П., [улица], съставляващ УПИ .... от кв. .... по регулационния план, с площ 491 кв.м. ведно с 1/2 ид.ч. от находящата се в него сграда с идентификатор ...., със застроена площ 86 кв.м. и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт №.... г. на нотариус В.К. до размер на 1/2 идеални части от предмета му.

    В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон относно това кой може да се позове на придобивна давност, до кой момент и кого ползва това позоваване, за необоснованост на извода, че ищеца е собственик на 1/2 ид.ч. от имота – дворно място с къща, а касаторката не го е придобила по давност и за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане и преценка на свидетелските показания.

    В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 пр.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.При какви предпоставки едно лице може да придобие право на собственост на основание чл. 79, ал.1 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и възможно ли е неговите права да се придобият от негов наследник, ако не е продължил владението и не е изразил воля за придобиване на имота; 2.допустимо ли е въззивният съд да достигне до извод, че констатациите на нотариуса относно изтеклата придобивна давност са оборени и да обоснове изводите си само на базата на взаимно изключващи се свидетелски показания; 3.Правното значение на уговореното приживе с наследодателя за предаване на владението на недвижим имот, за намерението на наследника, упражняващ фактическа власт върху имота в срока на придобивната давност при изрично позоваване на последиците на придобивната давност; 4. Прецизно ли е изпълнено задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл. 236, ал.2 ГПК.

    Ответникът А. М. И. оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като решението е съобразено със задължителната и казуална съдебна практика и е правилно.

    Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

    Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

    С исковата молба и уточнението, направено в първото съдебно заседание, ищецът е претендирал установяване правото му на собственост на основание давност, изтекла в полза на наследодателката му С. И. /негова баба/ и наследство от нея върху 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор ...., в [населено място], съставляващ УПИ ... от кв. .... по регулационния план на селото, с площ 491 кв.м. ведно с 1/2 ид.ч. от находящата се в него сграда. Ответницата е направила възражение за придобивна давност и се е позовала на пот. акт № .... г. на нотариус В.К., с който само тя е призната за собственик по наследство и давност. Счита, че ищецът не може да се позове на придобивна

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари