Определение №60251/02.06.2021 по дело №1059/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60251

    гр. София, 02.06.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1059 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

    Образувано е по частна жалба на Г. Т. А. срещу определение № 87 от 01.03.2021г. по ч.т.д. № 42/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение от 11.12.2020г. по гр. д. № 673/2020г. на Окръжен съд – Велико Търново за спиране на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК на производството по делото до приключване на ДП № ЗМ -798/2019г. по описа на РУ на МВР- Велико Търново.

    Частната жалбоподателка иска отмяна на атакуваното определение като неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата.

    Ответниците по частната жалба, Гаранционен фонд и Т. Й. М. не представят отговор.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

    Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

    Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на първоинстанционното производство, образувано по пряк иск срещу застрахователя, тъй като по гражданското дело са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор. Посочено е, че в настоящия случай се претендират обезщетения за причинени вреди при настъпило ПТП, като се излагат обстоятелства за виновно противоправно поведение на водача Т. М., по отношение на когото не е била налице сключена застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП. Взето е предвид, че отговорността на Гаранционния фонд по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на делинквента. Изложени са съображения, че при установяване на гражданския деликт, елементите на фактическия състав – противоправно поведение на водача, настъпила вреда и пряка причинно-следствена връзка с поведението, както и вината на делинквента, са идентични на тези, които са предмет на разследване в наказателното производство т. е. конкретното вредоносно деяние осъществява състав на престъпление /по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 НК/, наказателното производство за което на този етап не е приключило. Установяването на престъпни обстоятелства от значение за едно гражданско правоотношение от гражданския съд е допустимо само в предвидените от закона случаи – чл.124, ал.5 ГПК, чиито хипотези в настоящия случай не са налице. С оглед на това е прието, че е осъществено основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на наказателното производство, като е налице позоваване и на съобразителната част на ТР №5/05.04.2006г. на ОСГТК на ВКС.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК, се твърди, че атакуваното определение в тази част съдържа произнасяне по значимите за спора въпроси, за които се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Следва ли решаващият състав, разглеждащ гражданскоправния спор да установи непосредствено наличие на престъпни обстоятелства, за да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК?; 2/ Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на наказателното производство относно „същия съд“?; По първи въпрос се поддържа, че атакуваният акт противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 116/15.05.2013г. по гр.д. № 745/2012г. на ВКС, IV г.о., определение № 566/19.09.2013г. по гр.д. № 5301/2013г. на ВКС, IV г.о. и определение № 782/29.11.2013г. по гр.д. № 7165/2013г. на ВКС, IV г.о., а по отношение на втори въпрос се твърди наличие на несъответствие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, материализирана в определение № 733/11.11.2013г. по гр.д. № 6790/13г. на ВКС, IV г.о., определение № 683/ 19.11.2012г. по ч.т.д. № 692/2012г. на I

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари