Определение №60248/28.06.2021 по дело №894/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60248

    [населено място], 28.06.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 894 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3, предл. II ГПК.

    Образувано е по частна жалба на И. П. С. и И. Л. С. срещу определение № 702/04.03.2020 г. по в. гр. д. № 2213/2019 г. на Апелативен съд София, с което е отказано изменение на решение № 2734/10.12.2019 г. по същото дело и намаляване на разноските, присъдени в полза на ответника Г. С. К..

    Жалбоподателките С. правят оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като неправилно съдът е пропуснал да прецени, че те вече веднъж са били осъдени да заплатят разноски по първоинстанционното дело. Неправилен е изводът на съда, че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът не е изложил подробни мотиви защо приема, че възнаграждението не е прекомерно и защо приема, че делото се отличава с фактическа и правна сложност. Изобщо не е обсъдено съображението, че една от ищците – И. Л. С. – е освободена от заплащане на държавна такса, тъй като е материално затруднено лице. При тези възражения е формулирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното определение да бъде отменено и да бъде допуснато изменение на въззивното решение като жалбоподателките бъдат осъдени да заплатят сума в размер до 13 218 лв. всяка от тях.

    Ответникът по жалбата Г. С. К. я оспорва като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Счита, че доводите, изложени от жалбоподателките са изцяло нелогични. Не е налице каквато и да е грешка при изчисляване размера на присъдените в негова полза разноски. В обжалваното определение апелативният съд е посочил, че размерът на адвокатското възнаграждение съответства на обема извършена работа, с което съдът е обосновал изцяло правните си изводи за неоснователност на молбата. Неотносим в производството по чл. 248 ГПК е доводът, че една от жалбоподателките е освободена от заплащане на държавна такса.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

    Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

    Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

    Производството по в. гр. д. № 2213/2019 г. по описа на Апелативен съд София е образувано по въззивна жалба на И. П. С. и И. Л. С. срещу решение № 4247/28.06.2018 г. на Софийски градски съда за отхвърляне на предявените от тях срещу Г. С. К. осъдителни искове, всеки с цена 525 140 лв. Въззивното производството е приключило с постановяване на решение № 2734/10.12.2019 г. за обезсилване на първоинстанционното такова и прекратяване на производството с присъждане в полза на ответника Г. С. К. на разноски в размер на по 26 218 лв. от всяка от ищците.

    С молба от 10.02.2020 г. е инициирано производство по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с твърдения, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Цитирано е решение на Съда на ЕС по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г., с което е прието, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в по – нисък от минимално определен в наредба размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Наведен е довод, че И. Л. С. е материално затруднено лице.

    По формулираното искане Апелативен съд София се

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари