Определение №60246/08.06.2021 по дело №815/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60246

    София, 08. 06.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.03.2021 година в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

    ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

    Владимир Йорданов

    разгледа докладваното от съдия Йорданов

    гр.дело № 815 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Б. М. К. срещу въззивно решение № 2944 /27.10.2020 г. по в. гр. д. № 768 /2020 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2321 от 10.03.2020 г. по гр.д.№ 2985 /2018 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. М. К. против „Банка Д.” ЕАД, [населено място] и Л. Б. К. иск по чл.88 вр. чл.90,ал.1 ЗКИР, вр. с чл.537,ал.2 ГПК за признаване за установено на несъществуващо обстоятелство вписването, направено по искане на „Банка Д.” ЕАД за вписване на законна ипотека за задължения на ответника Л. Б. К. върху следния недвижим имот: триетажна жилищна сграда, построена в УПИ на [населено място].

    Ответникът по касационната жалба „Банка Д.” ЕАД в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна.

    Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по иск, за който не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

    Първоинстанционният съд е приел следното:

    Ищецът твърди несъществуващо обстоятелство, поради различно описание на недвижимия имот в молбата за подновяване на законната ипотека и описанието на имота в нотариалния акт. Но тя е вписана по партидата на ответника Б. К. и върху имота, посочен в молбата.

    Доводите на ищеца за липсата на обект, тъй като на място е налице двуетажна, а не триетажна сграда, са доводи за недействителност на законната ипотека, но такъв иск в настоящото производство не е предявен.

    Подновяването на ипотеката се извършва по партидата на първоначалния длъжник, дори да е имало последващи разпореждания (когато е прехвърлил имота).

    За да постанови въззивното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:

    По молба на „Банка Д.“ от 2005 г. е вписана законна ипотека върху триетажна сграда, описана по нотариален акт (нататък и н.а.). Вещноправните отношения досежно ипотекирания имот са установени. Вписването на ипотеката е подновено през 2015 г. по молба на „Банка Д.“. Според заключение на СТЕ сградата, върху която е вписана ипотеката, е двуетажна, тя се намира в същия УПИ, посочен в нотариалния акт.

    С влязло в сила решение по гр.д. № 528 /2016 г. на Б.. РС са отхвърлени като неоснователни исковете на същия ищец срещу същите ответници за установяване на недопустимостта на вписването на подновената ипотека, атакувана и в настоящото производство.

    Неоснователни са доводите за недопустимост на обжалваното решение, съдът не е разгледал иск, различен от предявения, законосъобразно е определил предмета на делото и правната му квалификация в съответствие с посочено определение на Б.. ОС, в съответствие с които е разгледал повдигнатия спор.

    Доводите за неправилност са неоснователни.

    Както при вписването, така и при подновяването по чл.172 ЗЗД ипотекираният имот е надлежно индивидуализиран в нужната степен и отговаря на изискванията на чл.166,ал.2 ЗЗД и на условията на чл.170 ЗЗД.

    Същият е описан с точното му местоположение, граници (съседи), площ, вид, предназначение и др. белези, които ведно с конкретизацията на поземлените имоти и квартала с техните номера по плана са достатъчни за обосноваване на тъждество на ипотекирания имот с реално съществуващия на място.

    На това сочи и тълкуването по реда на чл.20 ЗЗД на кредитния договор, което разкрива действителната воля и цел на страните.

    Принадлежността на ипотекирания имот към патримониума на кредитополучателя в релевантния момент – в който ипотеката ще възпроизведе действие, не е спорна.

    Обстоятелството, че към релевантния момент процесната жилищна сграда е описана като триетажна, което не е оспорено в нито един момент, допълнително

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари