Определение №60240/30.09.2021 по дело №1589/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60240

    гр.София, 30.09.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България,

    четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

    двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година,

    в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

    ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

    Ерик Василев

    като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1589/2021 г.

    за да постанови определението, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, гр.София с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 12291 от 10.11.2020 г. по гр.д.№ 4838/2019 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 15346/2018 г. и по този начин по предявения от Ц. И. Н. против касатора иск, квалифициран по чл.439 ГПК, е признато за установено, че Ц. И. Н. не дължи на „Юробанк България“ АД сумата 127 500 лв главница, предмет на изпълнителен лист от 14.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 25922/2012 г. на Софийски районен съд.

    Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол твърдение за очевидна неправилност на този акт – чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Според него тази неправилност се състои в прилагането към правоотношението на тълкувателен акт, който не е бил действащ към момента на възникването му, в резултат на което се стигало до напълно различен краен извод. Касаторът поддържа, че до 26.05.2015 г., когато с Тълкувателно решение № 2/2015 г., ОСГТК, ВКС е обявено за загубело сила ППВС № 3/ 1980 г., давност по изпълнителното дело не е текла и направеният в обратния смисъл извод от въззивния съд е очевидно неправилен. Давността можело да почне да тече едва от настъпилата перемпция на 02.11.2014 г. и към датата на исковата молба /17.10.2018 г./ петгодишният давностен срок не бил изтекъл.

    Ответната страна Ц. И. Н. оспорва жалбата. Счита, че Тълкувателно решение № 2/2015 г., ОСГТК, ВКС е приложено правилно от въззивния съд и в съответствие с преобладаващата съдебна практика, поради което обжалвания акт не може да се счете за очевидно неправилен. Евентуално излага съображения по правилността на този акт.

    С молба вх.№ 66711/ 09.09.2021 г. ищцата /ответна по касационната жалба страна/ Ц. И. Н. е поискала производството по делото да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС.

    Съдът намира искането за основателно. При мотивиране на обжалваното въззивно решение съдът отхвърлил довода на ответника за това, че по време на образуваното изпълнително производство за събиране на вземанията му срещу ищцата срок на погасителна давност не е текъл. Посочил, че ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари