Определение №60239/07.07.2021 по дело №1716/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 60239

    гр. София, 07.07.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

    ЛЮБКА АНДОНОВА

    като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова ч.гр. дело № 1716 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на Г. Х. Н., подадена чрез процесуалния му представител адв.Н. С. от АК-В. срещу определение № 35/1.4.2021 г, постановено по ч.гр.дело № 81/21 г на Окръжен съд-Ямбол, Втори въззивен състав, с което е потвърдено определение № 260334/24.2.2021 г по гр.дело № 3418/20 г по описа на Районен съд-Ямбол.В касационната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалния закон.Иска се допускането му до касационно обжалване, отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

    Ответниците по частната касационна жалба ТП на НОИ-Ямбол и „Демирев НМ“ ЕООД със седалище в [населено място] не вземат становище по същата.

    Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

    От данните по делото се установява следното :

    Г. Х. Н. е подал искова молба, с която е предявил срещу „Демирев НМ“ ЕООД и ТП на НОИ-Ямбол иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът има трудов и осигурителен стаж през периода 25.7.16 г до 8.10.2018 г, при пълен осемчасов работен ден и месечно трудово възнаграждение в размер на 2600 лв.Към исковата молба е представен трудов договор, сключен с дружеството на 27.102016 г и прекратен със заповед № 19 от 8.10.2018 г на основание чл.328 т.12 КТ.От тези доказателства се установява, че през исковия период страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността“мениджър екип“, при осем часов работен ден и месечно възнаграждение в размер на 2600 лв.Към исковата молба е приложено и удостоверение, като за „управител“ е положен подпис, без да е ясно, кое е подписалото го лице.В това удостоверение е посочено, че разчетно-платежните ведомости, книга и други документи, удостоверяващи положения трудов и осигурителен стаж в дружеството са изгубени и към момента на издаване на удостоверението не се намират в държание на дружеството.

    Първоинстанционният съд е оставил производството без движение със задължение ищеца да посочи дали претендира установяване на трудов стаж за който се отнасят изложените в исковата молба обстоятелства, както и да представи удостоверение по чл.5 ал.1 от ЗУТОССР, изходящо от работодателя, в което да се посочат трите имена и длъжността на лицето, което го е подписало, заедно с дата на издаването му и печат.В срока за изпълнение на указанията ищецът е представил ново удостоверение, което за разлика от първото е датирано, но в него не е посочено, кое е лицето, което го е подписало за „управител“, за да се прецени дали същото притежава представителна власт по отношение на дружеството.Не е уточнено дали се претендира установяване на трудов, респ.осигурителен стаж. Съдът е приел, че указанията не са изпълнени и е прекратил производството по делото.С обжалваното въззивно определение е прието, че дадените от Ямболски районен съд указания са точни и ясни, същите не са изпълнени, поради заето законосъобразно е върната исковата молба, поради неотстраняване в срок на нейните нередовности на основание чл.129 ал.3 ГПК.

    В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са формулирани следните въпроси : 1/Към кой момент съдът се произнася по допустимостта, относимостта и необходимостта от приемането на представените с исковата молба писмени доказателства. 2/С представянето на удостоверение по чл.5 ал.1 от ЗУТОССР изпълнено ли е изискването за редовност на исковата молба с оглед разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК. 3/Кога съдът се произнася по материалната доказателствена сила на представеното удостоверение по чл.5 ал.1 ЗУТОССР-при предявяването на иска, с доклада по делото или с постановяване на решението.

    Върховният касационен съд,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари