Определение №60238/11.06.2021 по дело №950/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60238

    София, 11.06.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на …..., две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

    ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

    изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 950/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Акспо България“ ЕАД, [населено място], срещу определение № 2464 от 04.11.2020 г. по в.ч.гр.д. № 3037/2020 на Апелативен съд София.

    Срещу същото определение, в частта относно определената парична гаранция, е подадена и частна касационна жалба на „Пан Интерголф“ ЕООД, [населено място].

    Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

    С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е отменил определение № 520/14.07.2020 г. по ч.гр.д. № 335/2020 г. на Окръжен Кюстендил, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 134 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД на „Пан Интерголф“ ЕООД, [населено място], срещу „Аксапо България“ ЕООД, [населено място], чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банкова гаранция с реф. № 116DSK2688 от 28.04.2014 г. за сумата 1 000 000 евро, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място], до размера на исковата претенция. След отмяната въззивният съд е допуснал същата обезпечителна мярка за същия бъдещ иск, но в условията на чл. 391, ал. 2 ГПК срещу парична гаранция от 202 487,08 лв. За да постанови този резултат, съдът е изследвал кумулативното наличие на предпоставките на чл. 391, ал. 1 ГПК – допустимост и вероятна основателност на бъдещия иск, наличие на обезпечителна нужда и подходяща обезпечителна мярка. Въззивният съд е счел и четирите предпоставки за налични в настоящия случай. Посочил, че допустимостта на иска по чл. 134 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД се извеждала от облигационните отношения между молителя „Пан Интерголф“ ЕООД, неговия длъжник „Техеко Енерджи“ АД, който е кредитор на ответника „Аксапо България“ ЕООД, установими от представения изпълнителен лист № 91/01.10.2018 г. по ч.гр.д. № 168/2018 г. на Окръжен съд Стара Загора и от представения договор за цесия. Задължението на „Аксапо България“ ЕООД било изведено от Споразумение за доставка на ел. енергия от 30.08.2010 г. по отношение на задължението за заплащане на такса разполагаемост за периода от 01.10.2015 г. до 28.02.2017 г. Решаващият въззивен състав посочил, че обезпечителната нужда винаги се предполагала, когато ищецът би бил затруднен да осъществи правата си при положително решение в негова полза, ако не бъде допуснато обезпечението. За подходяща счел обезпечителната мярка запор на горепосочената банкова гаранция, но при условие, че молителят представи парична гаранция, която да обезпечи интересите на ответното дружество в случай на отхвърляне на исковете. Във връзка с възражения на ответника в частната жалба Апелативен съд София счел за ирелевантно обстоятелството, че бъдещият иск бил предявен и делото по него било прекратено към момента на постановяване на обжалваното въззивно определение, тъй като обезпечението можело да се отмени по реда на чл. 402 ГПК.

    Двете частни касационни жалби са недопустими, като подадени срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2 изр. 3 ГПК, в случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК. Създадената правна уредба обезпечава възможност всяка от страните да обжалва определение по чл. 389, респективно чл. 390 ГПК, обективиращо неблагоприятен за нея правен резултат. Когато този резултат е неблагоприятен за ответника по молбата – въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, с което молбата за обезпечение е оставена без уважение и е допуснал обезпечението, възможност да обжалва акта на въззивната инстанция възниква за ответника по молбата. В случая въззивният съд е изменил условията на допуснатото обезпечение, без да го изменя по същество – запорът се налага върху

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари