Определение №60235/11.06.2021 по дело №696/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    1

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60235

    гр. София, 11.06.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

    МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 696 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

    Образувано е по частна жалба на Л. Д. К. срещу определение № 528 от 18. 02. 2020 г. по в. т. д. № 5360/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита пред касационната инстанция.

    В частната жалба се поддържа, че атакуваният акт е неправилен. Частният жалбоподател твърди, че към момента на подаване на частната жалба е в неплатен отпуск поради настъпилата извънредна обстановка и няма приходи.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и оплакванията в частната жалба, прие следното:

    Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

    Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

    За да остави без уважение молбата на Л. К. по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ за осъществяване на защита пред касационната инстанция по подадената от него касационна жалба с вх. № 15512/4. 09. 2018 г. срещу постановеното по в. т. д. № 5360/2017 г. решение, Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 3 ЗПП. Посочил е, че видно от представената декларация от 5. 11. 2019 г. молителят получава трудово възнаграждение в размер на 3677, 94 лв., притежава недвижим имот в [населено място] и издържа едно непълнолетно дете, на което заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно. При тези данни съдът е намерил, че получаваните от молителя доходи и имущественото му състояние не са от естество да обосноват извод за липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

    Обжалваното определение е правилно.

    Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ. В случая Л. К. е поискал да му бъде предоставена правна помощ по повод подадена касационна жалба срещу въззивното решение. На основание 284, ал. 2 и ал. 3 ГПК касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване следва да бъдат приподписани от адвокат, в какъвто смисъл са били указанията на Софийски апелативен съд до жалбоподателя в разпореждане, получено преди подаване на молбата по чл. 95 ГПК. Спазването на тези изисквания налага извод за очевидна полза от предоставянето на правна помощ на молителя при наличие на законоустановените предпоставки за това.

    В конкретния случай частният жалбоподател не отговаря на изискванията на чл. 23, ал. 3 ЗПП за предоставяне на правна помощ. Съгласно цитираната разпоредба правна помощ се предоставя, когато страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката се формира, като съдът взема предвид доходите на лицето или неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. Съобразявайки посочените обстоятелства, удостоверени в декларация за имуществено състояние, настоящият състав намира, че молителят разполага с възможността сам да заплати дължимото за съответното производство адвокатско възнаграждение, чийто минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1537, 80 лв., тъй като получава ежемесечно възнаграждение по трудово правоотношение /3 677, 94 лв. според декларация от 5. 11. 2019 г. и 2327, 94 лв. по декларация от 4. 09. 2020 г./ и притежава собствен апартамент. С оглед доводите на К. в частната

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари