Класификация
- Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
- Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК
Анотация
Относно характера на правоотношението възникващо при избор на общински съветник.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА, ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 724 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. П., чрез процесуалния му представител адв.И. М. от АК-Бургас срещу решение № 1293 от 16.11.2020 г по гр.дело № 2269/2020 г на Окръжен съд-Бургас, Трети граждански състав, с което е потвърдено решение № 122/15.7.2020 г по гр.дело № 50/2020 г на Районен съд-Карнобат. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора срещу община Сунгурларе иск по чл.222 ал.3 КТ за сумата 10 559, 84 лв
В касационната жалба се подържа, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба община Сунгурларе не взема становище по същата.
Предявеният иск е с правно основание чл.222 ал.3 КТ.
С обжалваното въззивно решение е прието следното :
В периода 16.11.2007 г-27.10.2011 г ищецът е изпълнявал длъжността „заместник кмет“ на община Сунгурларе.Считано от 1.11.2011 г до 2.11.2015 г е избран за общински съветник в Общинския съвет на община Сунгурларе.От 9.11.2015 г до 6.11.2019 г П. е изпълнявал функциите на кмет на ответната община.Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.3 КТ при прекратяването на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж-на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и това обезщетение се изплаща само веднъж.Предпоставките за придобиването на това право са : прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание, както и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и да е работил при същия работодател през последните 10 години.В разглеждания случай на касатора е определено обезщетение в размер на 2 брутни работни заплати, тъй ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
