Определение №60230/08.06.2021 по дело №1193/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60230

    София, 08.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

    ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1193 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид:

    Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК /във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК/.

    Образувано е по съвместната частна касационна жалба (с вх. № 1709 от 5.ІІ.2021 г.) на С. И. Г. и Б. И. Г. - двамата от [населено място], подадена чрез техния процесуален представител по пълномощие от АК-Г. против онази част от определение № 2770 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 17.ХІІ.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 3717/2020 г., с което е било изменено постановеното от СГС първоинстанционно решение № 2817/6.ІV.2010 г. в частта му за разноските и така – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - те са били осъдени, солидарно, да заплатят на застрахователното дружество „Бул Инс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ сумата 4 872 лв., представляваща изплатен от търговеца адвокатски хонорар, /както и 150 лв. – „депозит за вещо лице“/.

    Оплакванията на двамата частни касатори са за необоснованост и постановяване на въззивното определение за разноски, изменящо в тази му част първоинстанционното решение на СГС, както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирайки довод, че присъденото в тяхна тежест заплащане на адвокатско възнаграждение били недължимо, защото по делото нямало доказателства такова реално да е било платено от застрахователя, те претендират изменяване на въззивното определение в тази му част, като солидарната им отговорност към застрахователя за разноски се ограничи до сумата от 150 лв., представляваща изплатен от дружеството депозит за възнаграждение на вещо лице.

    В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната им частна касационно жалба двамата нейни податели обосновават наличието на приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение САС се е произнесъл по следните четири правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

    1./ „Присъждат ли се съдебни разноски по дело за адвокатско възнаграждение на регистрирани по ЗДДС адвокати, без те да са представили данъчна фактура, а само договор за правна защита и съдействие с вписан в него начин на плащане – в брой или по банков път?“;

    2./ „Ако адвокатът е регистриран по ЗДДС, то следва ли той да издава и представя по делото нарочна фактура за извършено плащане?“;

    3./ „Присъждат ли се съдебни разноски за възнаграждение на адвокат, регистриран по ЗДДС, ако последният не е представил договор за правна защита и съдействие, попълнен с всички изискуеми реквизити по Закона за счетоводството, като: а.) трите имена на адвоката или наименованието н адвокатското дружество, заедно с ЕГН или ЕИК, респ. - Булстат; б.) от кого последното се представлява; в.) адрес на упражняване на дейността?“;

    4./ „Трябва ли договорът за правна защита и съдействие, за да бъде валиден и въз основа на него да може да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, да съдържа горепосочените изискуеми реквизити по Закона за счетоводството?“

    Ответното по касация застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирало становище на свой представител по допустимостта и основателността й.

    Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, развило се по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, настоящата съвместна частна касационна жалба на С. и Б. Г. – двамата от [населено място], ще следва да се преценява като

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари