Определение №60228/23.06.2021 по дело №1336/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60228

    София, 23.06.2021 г.

    Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

    ЛЮБКА АНДОНОВА

    като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1336 по описа за 2021 г., взе предвид следното:

    Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от Т. Д. П., срещу въззивно определение № 2318/19.10.2020 г. на Софийския апелативен съд по частно гр.д. № 2797/2021 г.

    Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.

    Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Твърди, че според СГС и САС не бил изпълнил някакви указания, но не споменават конкретно какви. По делото многократно били давани нови указния и той е изпълнил всички точно.

    Обуславя допускане на касационно обжалване с очевидна неправилност – не е ясно какви са съображенията на въззивния съд, не е посочил какво точно е останало неизпълнено, за да може страната да реагира и да се защити.

    Съставът на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и следва да допусне касационно обжалване на въззивното определение във връзка със задължението на съда да изложи разбираеми, ясни и пълни мотиви по всички доводи на страните, както и относно задълженията на въззивния съд в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

    По така изяснените въпроси, съставът на Върховния касационен съд намира следното:

    Мотивите на съдебния акт, както е разяснено в Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ и множество решения и определения на състави на Върховния съд и на Върховния касационен съд, задължително трябва да съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване, като съдът конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения и какви правни заключения прави, излагайки аргументите си. За да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, той подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината (чл. 10 ГПК). Установяването на истината се постига чрез преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 ГПК). Мотивирането на съдебния акт е и гаранция за справедлив съдебен процес – релевантните и надлежно заявени аргументи следва задължително да са разгледани и преценени, на страните трябва да е гарантирана възможността ефективно да упражнят евентуалното си право на обжалване. Неяснотата в съображенията на съда, когато е трудно да се установи какви са те, на практика се приравнява на липса на мотиви, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствено правило - чл. 236, ал. 2, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК, и на правото на справедлив процес по см. чл. 6 ЕКПЧОС.

    Както е изяснено по задължителен за всички съдилища начин в Тълкувателно решение № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, следва самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, като не е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания. Въззивният съд извършва цялостна проверка, както за валидност и допустимост на обжалваното определение, така и относно неговата законосъобразност. Разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК представлява особено правило по смисъла на чл. 278, ал. 4 ГПК, което изключва субсидиарното приложение на чл. 269, изр. второ ГПК в производството по частна жалба.

    В обжалваното определение, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените по-горе разяснения.

    С разпореждане от 18.06.2020

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари