Определение №60224/07.06.2021 по дело №2020/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60224

    гр. София, 07.06.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

    като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2020/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

    Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ГПК. Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на Д. Е. – адв.Я. С., против определение № 1460/18.0.2020 г. по т.д.№ 2991/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, досежно дължимо в полза на същия, като представлявал ищцата по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение, като вместо присъдения размер от 541,71 лева бъде присъдена сумата от 1068 лева и ДДС върху същата. Жалбоподателят препраща към съдържащи се в молбата му по чл.248 ГПК съображения относно начина на изчисляване на възнаграждението, каквито няма, но и в частната си жалба възпроизвежда начина на изчисление, съгласно чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

    Ответната страна – ЗАД „ Алианц България „ АД – оспорва частната жалба като недопустима, подадена извън срока по чл.275 ал.1 ГПК, в евентуалност – като неоснователна, по съображения относими единствено към претендираното начисляване на ДДС върху дължимото възнаграждение. Съображенията й изхождат от обстоятелството, че при предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.не се извършва авансово заплащане на възнаграждението, от което възниква и задължението за заплащане на ДДС и за което адвокатът следва да издаде фактура, с начисляването му в определен от закона - чл.113 ал.4 ЗДДС – срок.

    Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК – страната е уведомена за атакуваното определение на 18.08.2020 г. при подадена частна жалба на 25.08.2020 г.. Предявена е от легитимирана да обжалва страна и срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното : Въззивното производство е инициирано по жалба на Д. Е., с обжалваем интерес от 35 000 лева – за разликата между присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 15 000 лева и претендираната сума от 50 000 лева. Обжалваемият интерес предпоставя определимо за защитата от адвокат, по реда на чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 ЗАдв., възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , в размер от 1 580 лева / 830 лева + 3 % върху горницата над 10 000 лева и до размера на обжалваемия интерес от 35 000 лева или върху 25 000 лева = 830 + 750 /. Същото би било дължимо при пълно уважаване на въззивната жалба. Тя,обаче, е уважена частично, за сума от 12 000 лева, предвид което и минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата, пресметнато пропорционално на уважената част, възлиза на 541,71 лева, както правилно е приел и въззивният съд. Видно от предложеното от жалбоподателя изчисление, размерът на дължимото възнаграждение е пресметнат при неправилно прилагане на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата, като под горница над 10 000 лева по смисъла на разпоредбата същият съобразява остатъка до присъдения във въззивна инстанция допълнителен размер на обезщетението – 12 000 лева, изчислявайки 3 % върху размер от 2 000 лева и без последващо определяне на дължимо възнаграждение, с оглед изхода във въззивна инстанция, спрямо принципно дължимия и изчислен съгласно Наредбата размер.Следователно, правилно въззивният съд е счел, че липсва основание за определяне на по-висок размер на възнаграждението за процесуално представителство във въззивна инстанция, препращайки към мотивите си във въззивното решение.

    Не могат да бъдат споделени, обаче, съображенията му за липса на основание за начисляване на ДДС върху определения по чл. 7 ал.2

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари