Определение №60217/02.06.2021 по дело №471/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60217

    гр.София, 02.06.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 471 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на Р. Д. А. срещу определение № 476/24.09.2020 г. по в. ч. т. д. № 409/2020 г. на Апелативен съд Варна в частта, с която е потвърдено определение № 225/04.06.2020 г. на Окръжен съд Добрич по т. д. № 138/2019 г. за отхвърляне искането на касатора с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на такса по въззивна жалба.

    Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение. Твърди, че с частичното освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса въззивният съд не е улеснил достъпът му до правосъдие. Позовава се на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Претендират отмяна на атакуваното определение, евентуално то да бъде частично отменено и да бъде освободен от заплащане на такса над размер от 100 лв.

    В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира въпроси, които според него са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Релевира основание по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК за пряк достъп до касационна проверка. Отделно мотивира достъп до факултативен касационен контрол поради постановяване на въззивното определение в противоречие с практика на касационната инстанция.

    Формулира въпросиу които счита обуславящи за изводите на въззивния съд. Въпросите са следните :

    1. „Към кой момент следва въззивният съд да установява имотното състояние на жалбоподателите – към датата на подаване на молбата за освобождаване пред първоинстанционния съд или към датата на постановяване на въззивното определение?“

    2. „Длъжен ли е съдът, при отказ за освобождаване от заплащане на държавна такса изрично да констатира в мотивите си, че молителите разполагат с достатъчно средства да заплатят таксата, и следва ли съдът да направи съпоставка между доходите на молителите и дължимата държавна такса с оглед възможността?“

    3. „Допустимо ли е съдът само да констатира, че налагането на запор върху дял не е пречка дружеството да реализира търговската дейност, или следва да има доказателства, че дружеството работи и реализира доходи, които са достатъчни за заплащане на държавната такса?“

    4. „Допустимо ли е преценката на съда за наличие или липса на предпоставки за освобождаване от държавна такса да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, поради обстоятелството, че е в трудоспособна възраст, както и за наличието на възможност да осъществява търговска дейност, при наличие на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава?“

    5. „Налагането на обезпечителни мерки върху налично имущество, които изключват възможността за разпореждане с него може ли да бъде приравнено към липсата на доходи за определен период от време?“

    6. „Длъжен ли е съдът при преценка за освобождаване от държавна такса да съобрази всички доказателства, намиращи се по делото при позоваване на тях от страна на молителя, или следва да отчете доказателствата, представени само в производството за освобождаване от държавна такса?“

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

    Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

    С обжалваното определение Апелативен съд Варна частично е отменил определение № 225/04.06.2020 г. на Окръжен съд Добрич по т. д. № 138/2019 г. за отхвърляне искането на касатора с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на такси във връзка с подадена въззивна жалба. Апелативният съд е преценил, че направеното от жалбоподателя искане за освобождаване от заплащане на държавна такса е частично основателно и той следва да бъде освободен частично от заплащане на такса в

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари