Определение №602/12.11.2020 по дело №30/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендирано с иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД?


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 30/2020 година

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по съвместна касационна жалба на: Т. Ц. Т. с ЕГН [ЕГН], Ц. Ц. Т. с ЕГН [ЕГН] и В. Р. С. с ЕГН [ЕГН], чрез техния процесуален пълномощник, срещу решение № 1928 от 29.07.2019 г. по в.гр.д. № 4668/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав. Тримата касатори обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 4004 от 18.06.2018 г. по гр.д. № 13220/2016 г. на Софийски градски съд за определяне на техен принос за настъпване на увредите в размер на 20 % , поради това, че са знаели за липсата на свидетелство за правоспособност на водача на МПС /над 30 % съпричиняване, отчетено от СГС – за пътуване в автомобил без поставени предпазни колани/. Касационните жалбоподатели Ц. Т. и В. С. обжалват въззивното решение и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 45 000 лв. до пълния предявен размер, след отчитане само на 30 % съпричиняване – за Т., а за С. – за разликата над 40 000 лв. до пълния размер, след отчитане на същия процент съпричиняване на вредоносния резултат.

Мотиви

В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в атакуваните части. Касационните жалбоподатели оспорват становището на решаващия съд за наличие на техен принос за настъпване на вредоносните последици поради обстоятелството, че са се съгласили да пътуват в лек автомобил, управляван от неправоспособен водач. Твърдят, че застрахователното дружество не е доказало по безспорен начин твърдяното съпричиняване. Отделно от това, касаторите В. С. и Ц. Т. поддържат, че при определяне на обезщетенията съдът не е обсъдил в цялост всички обстоятелства, имащи значение за справедливо възмездяване на понесени болки и страдания, в резултат на получените сериозни увреди при процесното ПТП.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. При определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, задължен ли е решаващият съд да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалите и противоправното поведение на водача на моторно превозно средство и въз основа на него да определи, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, обективния принос на пострадалите за настъпване на вредоносния резултат; 2. При направено възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, за да определи обективния принос на пострадалите, длъжен ли е решаващият съд да прецени доколко страната, която го прави, е доказала при условие на пълно и главно доказване, причинната връзка между поведението на пострадалите и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и 3. Относно критериите за приложение на принципа за справедливо възмездяване на претърпените от ищците болки и страдания, пряка и непосредствена последица от претърпяното ПТП. Допълнителната селективна предпоставка по първите два въпроса е обоснована с решение по т.д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т.о. и решение по гр.д. № 50177/2016 г.,IV г.о., а по третия въпрос се твърди отклонение от т.11 на ППВС № 4/1968 г. и от следните решения на ВКС: по гр.д. № 638/2012 г. и по гр.д. № 1328/2012 г. , III г.о.

Ответникът по касационната жалба Застрахователна компания ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационен контрол, а по същество твърди правилност на обжалваното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирани страни в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.

За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Софийски апелативен съд, при съобразяване пределите на въззивното производство, е приел следното: В резултат на процесното ПТП, настъпило на 22.07.2016 г. ищецът Ц. Т. е получил травма на главата с мозъчно сътресение, контузия на гърдите и корема, с руптура на далака и излив на кръв в коремната кухина, при висока интензивност на болките през първите 30 дни след направената му животоспасяваща операция – изваждане на разкъсната слезка и евакуиране на кръвта от коремната кухина, като за около месец пострадалият се е възстановил; ищцата В. С. е получила: счупване на таза, контузия на лицето и главата, с разкъсно-контузна рана на долната устна, избиване на преден зъб, впоследствие заменен с имплант, и разклащане на четири зъба, при търпени болки и страдания за около четири месеца, по-интензивни през първите два месеца. Преценявайки съдебно-медицинската експертиза, както и гласните доказателства, САС е възприел като справедливи определените от първата инстанция общи размери на обезщетенията за неимуществени вреди: 90 000 лв. от общо претендираните 120 000 лв. от Ц. Т. и 80 000 лв. от общо претендираните 100 000 лв. от В. С..

По отношение на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съдебен състав е споделил изцяло изводите на СГС, че за да не се злепоставят и да съпричинят увреждането си при евентуално ПТП, ищците е следвало да проявят грижата и да установят дали Д. Г., с когото са били приятели, притежава свидетелство за управление на МПС. Апелативният съд е отчел твърденията на ищците при проведения пред СГС разпит по реда на чл.176 ГПК, а именно, че независимо от съществувалото приятелство с водача на лекия автомобил, не им е било известно, че той е бил неправоспособен водач. В мотивите към решението съдът е приел, че липсва механизъм за позитивно установяване на знание на ищците за това обстоятелство, като е основал становището си на косвени доказателства: предходно управление на автомобила от бащата на първите двама ищци, доказването, че младежите не са случайни пътници в колата и, че те доброволно са се качили да пътуват с водача Д. Г..

Решаващият състав на Апелативен съд – София е възприел крайните изводи на първата инстанция, че наред с липсата на поставен предпазен колан /за което с влязлото в сила решение на СГС обемът на съпричиняване от страна пострадалите е определен на 30 %/, ищците са допринесли за собствените си увреждания и в размер на още 20 %, поради знание, че водачът на лекия автомобил не е притежавал свидетелство за правоуправление. На основание чл.51, ал.2 ЗЗД, редуцирайки с 50 % размерите на обезщетенията по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, въззивният съд е потвърдил решението на СГС за уважаване на исковете в посочените по-горе размери.

Касационен въпрос

Настоящият съдебен състав намира искането за допускане на касационно обжалване за основателно по обобщен и конкретизиран въпрос /съобразно правомощията на ВКС по т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК/: Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендирано с иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. За установена следва да се счете и допълнителната селективна предпоставка не само с оглед сочената от касаторите практика на ВКС, но и предвид принципните постановки в т.7 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и други, служебно известни на настоящия състав и надлежно публикувани в правно-информационните системи касационни решения – така например, решение по т.д. № 895/2018 г., решение по т.д. № 1354/2018 г., решение по т.д. 224/2019 г., решение по т.д. № 771/2019 г. на II т.о., решение по т.д. № 3871/2013 г. на I т.о. и др.

Материалноправният въпрос, свързан с приложение на чл.52 ЗЗД, е пряко съотносим към правилността на обжалваното от Т. и С. въззивно решение, поради което доводите им подлежат на преценка при произнасяне по поддържаните касационни оплаквания.

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1928 от 29.07.2019 г. по гр.д. № 4668/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав.

УКАЗВА на касационните жалбоподатели в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото платежни нареждания за внесени по сметка на ВКС държавни такси: Ц. Ц. Т. – 780 лева; В. Р. С. – 600 лева и Т. Ц. Т. – 320 лева. В съобщенията да се отрази, че при неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимите държавни такси в дадения срок, делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми