*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60197

    гр. София, 07.10. 2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

    ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

    ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

    изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2470/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на К. А. С. от [населено място] срещу решение № 48 от 16.06.2020 г., постановено по в. т. д. № 63/2020 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение е отменено решение № 460 от 25.11.2019 г. по т. д. № 208/2019 г. на Окръжен съд - Бургас и е отхвърлен предявеният от К. А. С. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване установено, че поради изтекла погасителна давност К. С. не дължи на „Юробанк България“ АД сумите 96 722.84 лв. - главница, 22 129.71 лв. - договорни лихви, и 1 339.57 лв. - такси, ведно със законната лихва върху главницата от 04.03.2013 г. до окончателното плащане, за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в производството по ч. гр. д. № 1519/2013 г. на Районен съд -Бургас; Осъден е К. С. да заплати на „Юробанк България“ АД разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 2 403.84 лв.

    В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и се иска решението да бъде отменено, а искът - уважен с присъждане на разноските. Касаторът поддържа, че погасителната давност за вземането, предмет на заповедта за изпълнение, е започнала да тече от датата на последното предприето срещу него изпълнително действие - 26.06.2013 г., а не както е приел въззивния съд от 25.06.2015 г. - датата на прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което към 26.06.2018 г. вземането е погасено по давност и не може да бъде обект на принудително изпълнение. Излага доводи, че изпълнителните действия, предприети след датата на прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, са нищожни и не са породили предвидения в чл.116, б.“в“ ЗЗД ефект на прекратяване на давността. Навежда оплаквания за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че банката - ищец не е имала основание да съобрази поведението си с постановките в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС поради неприложимост на възприетото ново тълкуване на закона към правоотношения, възникнали преди ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари