Определение №60197/07.10.2021 по дело №2470/2020

    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60197

    гр. София, 07.10. 2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

    ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

    ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

    изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2470/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на К. А. С. от [населено място] срещу решение № 48 от 16.06.2020 г., постановено по в. т. д. № 63/2020 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение е отменено решение № 460 от 25.11.2019 г. по т. д. № 208/2019 г. на Окръжен съд - Бургас и е отхвърлен предявеният от К. А. С. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване установено, че поради изтекла погасителна давност К. С. не дължи на „Юробанк България“ АД сумите 96 722.84 лв. - главница, 22 129.71 лв. - договорни лихви, и 1 339.57 лв. - такси, ведно със законната лихва върху главницата от 04.03.2013 г. до окончателното плащане, за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в производството по ч. гр. д. № 1519/2013 г. на Районен съд -Бургас; Осъден е К. С. да заплати на „Юробанк България“ АД разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 2 403.84 лв.

    В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и се иска решението да бъде отменено, а искът - уважен с присъждане на разноските. Касаторът поддържа, че погасителната давност за вземането, предмет на заповедта за изпълнение, е започнала да тече от датата на последното предприето срещу него изпълнително действие - 26.06.2013 г., а не както е приел въззивния съд от 25.06.2015 г. - датата на прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което към 26.06.2018 г. вземането е погасено по давност и не може да бъде обект на принудително изпълнение. Излага доводи, че изпълнителните действия, предприети след датата на прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, са нищожни и не са породили предвидения в чл.116, б.“в“ ЗЗД ефект на прекратяване на давността. Навежда оплаквания за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че банката - ищец не е имала основание да съобрази поведението си с постановките в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС поради неприложимост на възприетото ново тълкуване на закона към правоотношения, възникнали преди датата на приемане на тълкувателното решение, като излага аргументи, че доколкото ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари