Решение №60177/04.06.2021 по дело №2492/2019


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова к.т.д.№ 2492/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК и сл.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 145/18.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 618/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ състав. С него, след частична отмяна на решение № 89/06.07.2018 г. по гр.д. № 797/2017 г. на РС – Пирдоп, с което искът по чл.422 ГПК на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности” при МВР /за установяване, че касаторът дължи сумата 24 326.75 лв., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 765 от 29.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 616/2017 г. на РС – Пирдоп/ е бил отхвърлен като погасен чрез прихващане за сумата над 4 054.46 лв., е постановено решение по същество, с което е признато за установено, че ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД дължи на Дирекцията сумата от 20 272.29 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.08.2017 г., а предявеното възражение за прихващане с посочената по-горе сума /представляваща усвоена банкова гаранция за добро изпълнение, задържана без основание/ е отхвърлено.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително превишаване правомощията на въззивната инстанция по чл.269 ГПК, нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че ответникът по касация никога не е оспорвал факта, че е усвоил гаранцията за добро изпълнение, като в процеса активно е защитавал правото си да я задържи. В нарушение на диспозитивното начало и без да са налице оплаквания в жалбата досежно този факт, приет за осъществен от първата инстанция, въззивният съд е намерил, че гаранцията не е била усвоена. По подробно развити съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови резултат, идентичен с този в отмененото първоинстанционно решение, с присъждане на сторените разноски.

Против касационната жалба в срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на същата. Претендират се разноски.

За да се произнесе по жалбата, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:

Касационен въпрос

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280 ал.2 пр.2 ГПК.

Мотиви

При преценката относно допустимостта на първоинстанционния съдебен акт съставът на въззивния съд е обсъдил наличието на друго висящо дело между същите страни /т.д.№ 2159/2017 г. на СГС/, по което ответникът ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД е ищец, а ищецът ДУССД–МВР е ответник, относно спор, произтичащ от неизпълнение на същия договор. В това производство ДУССД–МВР е предявила възражение за прихващане със сумата, предмет на настоящия иск – 24 326.75 лв., претендирана като подлежащ на връщане аванс по договора. Съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл.126 ал.1 ГПК вр. чл.298 ал.4 ГПК. Счел е, че няма данни, дали образуването на горното дело предхожда датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /25.08.2017 г./, която се счита за дата на предявяване на иска по чл.422 ГПК. Освен това е посочил, че тъй като решението по това дело не е влязло в законна сила, а искът на ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД е бил отхвърлен, то не се е стигнало до разглеждане на възражението за прихващане, идентично по размер и основание с исковата претенция по настоящото дело. Въз основа на горното е заключил, че предявеният спор не е разрешен със сила на пресъдено нещо.

От данните по

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари