Решение №60174/03.08.2021 по дело №2982/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №131/26.02.2021 по дело №2982/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на десети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:
ЕМИЛ ТОМОВ

Членове:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2982 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Б. С. П. срещу решение № 1161 от 10.06.2020г. по в. гр. дело № 539/2020г. на Софийски апелативен съд (САС) в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над сумата 3 200 лв. до предявения размер от 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2017г. до окончателното изплащане.

Мотиви

Касаторът - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно САС е разделил наказателното производство, образувано по две обвинения в различни престъпления, по едното от което производството е прекратено поради изтекла абсолютна давност, като не е присъдил обезщетение за вреди по последното. Поддържа, че неправилно е оценено другото висящо наказателно дело срещу него, като е определено глобално обезщетение за неимуществени вреди по двете наказателни производства, въпреки че претендира вреди само от едното – процесното, а за вредите от другото е налице друг висящ исков процес, спорът по който се оказва предрешен. Счита, че присъденото обезщетение е съществено занижено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане, тъй като не са взети впредвид всички конкретни обстоятелства от значение за удовлетворяване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а именно влошеното здравословно състояние на ищеца, причинено от незаконното обвинение (кожен псориазис, псориатичен артрит, артериална хипертония и накърнена психика); сривът на осъществяваната търговска дейност от „Фарнекс“, на което дружество ищецът е бил управител и съдружник; чистото съдебно минало на увредения. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъде уважен изцяло. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – Прокуратурата на РБ, не подава отговор. В проведеното открито съдебно заседание в производството по чл. 290 ГПК поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, посочвайки че определеното обезщетение за процесните неимуществени вреди съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По отношение на твърдяните заболявания: кожен псориазис, псориатичен артрит и артериална хипертония твърди, че не са наведени в исковата молба, поради което не могат да бъдат отчетени при определяне на претендираното обезщетение. Счита, че съобразно практиката на ВКС, правилно въззивният съд е отчел наличието на друго висящо наказателно производство срещу ищеца за друго престъпление, за част от времетраенето на процесното, като е съобразил, че са търпяни неимуществени вреди и от незаконното обвинение по него, които е приспаднал от глобално определеното обезщетение. Моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационен въпрос

С определение № 131 от 26.02.2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в обжалваната му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

По този правен въпрос е формирана безпротиворечива практика на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. Според нея (ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари