Решение №60170/23.06.2021 по дело №4918/2019


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борис Илиев

ЧЛЕНОВЕ:
Владимир Йорданов, Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4918/ 2019 г., за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

С определение № 272/ 27.04.2020 г. по настоящето дело по касационна жалба на М. К. А. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 249 от 26.07.2019 г. по гр.д.№ 326/ 2019 г., с което касаторът е осъден да заплати на П. И. С. сумата 13 000 лв като получена без правно основание, ведно със законната лихва от предявяването на иска и разноски по делото, а е отхвърлено възражението за съдебно прихващане, предявено от М. А. за сумата 17 000 лв.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради вероятната недопустимост на въззивното решение, свързана с редовността на исковата молба.

Мотиви

Според вече установената от Върховния касационен съд /ВКС/ съдебна практика /срв. решение № 134/ 19.04.2016 г. по гр.д.№ 5577/ 2015 г., ІV г.о., решение № 29/ 28.03.2012 г. по гр.д.№ 1144/ 2010 г., ІV г.о./ в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание, може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника.

В конкретния случай ищецът твърди, че на 17.12.2013 г. превел по банков път на ответника сумата 13 000 лв и че за този превод не е налице никакво основание. Поискано е ответникът да бъде осъден да заплати въпросната сума като получена без основание, евентуално като неоснователно обогатяване на ответника. Съгласно посочената по-горе практика, тази искова молба е редовна и постановените по нея решения по същество на спора са допустими. При служебна проверка съдът не установява други основания за недопустимост на въззивното решение, по чиято валидност също няма съмнения. Поради това касационната жалба следва да бъде разгледана по същество.

Неоснователно процесуалният представител на ищеца поддържа, че щом касационното обжалване е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение, касационният съд не можел да проверява правилността на същото. Подобно ограничение процесуалният закон не урежда. Напротив, щом касационното обжалване е допуснато, съдът е длъжен да разгледа жалбата по същество, като е ограничен единствено от разпоредбата на чл.290 ал.2 ГПК и то доколкото не се налага приложение на императивна законова разпоредба.

По основателността

Жалбата е основателна.

Фактическите твърдения на ищеца не са оспорени от ответника, в отговора срещу исковата молба той заявява, че не е

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари